Искам да ви запозная с Даниела Стойкова. Млада художничка със заразителен дух и невероятна дарба. Тя е творвец в пълния смисъл на думата. Освен рисуване, тя е завършила оперно пеене, танцува салса и танго, свири на пиано и орган. Блестящ талант в множество творчески форми!
Даниела е от град Нова Загора, като преди около 2 години и полвина заминава за Италия по програмата Еразъм, където става член на дружеството Арте Ад Арона, с което прави много изложби и печели няколко награди. Там е и първата й самостоятелна изложба.
Съдбата обаче я връща в България, когато тя избира София за дестинация за развитие: „Предпочетох да заложа на родното и да допринеса със своето творчество за нашата държава“.
Здравей, Даниела! Разкажи ни малко за себе си – къде си родена, какво си завършила?
Даниела: Kазвам се Даниела Стойкова и съм млада художничка в началото на своята кариера, но с много хъс, ентусиазъм и амбиции. Осван рисуването, съм завършила оперно пеене, танцувам салса и танго, играя тенис и плувам. Свиря на пиано и орган. Работя на пълно работно време с Фотошоп.
От град Нова Загора съм. Живея в София. До скоро живях в Италия, където бях студентка в консерваторията. Участвах в доста изложби там, няколко самостоятелни и други колективни. Върнах се тук в България, след като там имах доста възможности за развитие, но предпочетох да заложа на родното и да допринеса със своето творчество за нашата държава. За да има тук млади, талантливи хора, които се развиват добре и са доволни. Които успяват в живота и дават пример на другите.
Сподели ни за първата си среща с изобразителното изкуство. Кога и как разбра, че рисуването ще бъде част от живота ти и как реши, че именно това трябва да е твоето поприще?
Даниела: Рисуването винаги е било моя страст, още от дете. Участвах в многобройни детски изложби и инициативи. През последната година от гимназиалното ми обучение посещавах курсове по рисуване към НХА. След това бях приета в Пловдивската академия АМТИИ специалност сценография и костюми. После животът ме отнесе в София, където завърших консерватория с класическо пеене. Преди около 2 години и полвина заминах за Италия по програмата Еразъм, където станах член на дружеството Арте Ад Арона, с което направих много изложби и спечелих някои награди. Там беше първата ми самостоятелна изложба. Тhe Red Journey, миналия януари.
Разкажи ни повече за изложбата. Как се роди идеята за създаването й?
Даниела: Идеята да направя първата си самостоятелна изложба се зароди в мен преди да замина за Италия, започнах да подготвям картините и много скоро се отвори възможност. Неочаквано добра възможност! Картините могат да проследят един процес на израстване, през който преминах.
По какъв начин твоите картини изразяват твоята житейска философия?
Даниела: Моята житейска философия е, че човек трябва да бъде свободен и да прави това, което го кара да лети. Да не се отказва. Цикъла The Red Journey пресъздава пътя на силната жена (човека като цяло), която се бори с живота, преминава през дъжд, сняг, мрак, студ и вятър, но винаги продължава напред към светлината, никога не се отказва. Върви стремглаво през всякакви ситуации и е обърнала гръб на миналото. Понякога в живота ѝ се появява спътник, понякога изчезва, но тя продължава своя път. Въоръжена е само с червеното чадърче, което представлява щит от мечти, воля и надежди. Само то предпазва нейната иначе ранима и нежна душа.
А как дойде вдъхновението ти за цикъла „Зимни Приказки“?
Даниела: Идеята за този цикъл в мен се зароди в Италия, преди година, където мечтаех за Коледа, за любовта, която създава между хората, за снега, за планината. За студа и топлината вкъщи, за топлината в сърцата. За идеята за семейство. Мечтаех за уютната къщичка в планината, затрупана под снега. Тази светлина исках да пресъздам в картините си. Търсих да нарисувам това място от мечтите, където е зима, но изглежда топло. Както в сънищата, когато дори да сънуваме сняг, никога не е студено, защото сме в топлото легло. Цикълът пресъздава магията на зимата, нейната романтична, приказна гледна точка.
Как се заражда една идея?
Даниела: Идеята идва при мен в съня ми или по някакъв начин се появява в съзнанието ми в определен момент. Посредством тази идея аз искам да предам нещо на другите, една реалност, едно настроение. Но искам да предам това и на себе си докато го правя, да вкарам вътре една определена енергия и да я запечатам в картината. Тази енергия ще влияе всеки път на човека, който притежава картината. И не само ако я има, би могло просто да си сложи на десктопа или да си я гледа всеки ден от телефона. Но тази енергия ще се усети и с това се превръщам в човек, който може да носи светлина.
Истинското богатство не е в това колко пари си спечелил, а в това душите на колко хора си докоснал. „Your legacy is every life you’ve touched.“ – Oprah Winfrey.
Как би определила стила си, какви средства и техники използваш?
Даниела: Oт няколко години работя само в сферата на маслената живопис, експериментирам с различни техники и похвати и развивам своя личен стил в живописта. Към момента творя в областта на абстрактната и фигуративна пейзажна живопис, ако трябва да го вкарам в някакви рамки.
Какво грабва вниманието ти?
Даниела: Чувствата, енергията, емоциите, любовта между хората. Трогва ме, когато някой прави нещо без да иска нищо в замяна, просто така.
В какво намираш красота?
Даниела: Красота може да се намери във всичко, ако човек я потърси. Хората виждат само това, което търсят да видят.
Какво обичаш да рисуваш най-много?
Даниела: Любими мои теми са: морето, големият град, планината, природата като цяло, дъждът, снегът. Светлината и водата са важен елемент в моето изкусво. Изследвам начина, по който светлината се отразява по водната повърхност и мокрите улици, разпръсква и преплита цветовете, създавайки една неописуема красота, която ме кара да мечтая.
Какво ти дава рисуването като емоция и изживяване?
Даниела: За мен рисуването не е средство, а необходимост. То ме освобождава от емоциите и ме прави свободна. Картините ми отразяват моя вътрешен свят и чувствителност.
И къде най-много обичаш да рисуваш?
Даниела: Обичам да рисувам сама вкъщи. Не обичам да ме гледат, тогава не ми се получава 🙂
А къде е връзката межу между рисуването и пеенето при теб?
Даниела: Връзката е в това, че когато човек е артист и притежава голям талант, той може да използва този талант в повече от една област. Рисуването, пеенето, танците са просто различни гледни точки на едно и също нещо. Нещо като да гледаш триизмерен обект, който от едната страна е кръг от другата квадрат а от третата X.
През 2017 г. по време на престоя ти в Италия по студентската програма „Еразъм+“, която дава възможност на студенти да проведат част от обучението си в друго висше училище в Европа, талантът ти е оценен и следват много изложби там, както и отличия от конкуси, но ти избираш да живееш и работиш в София пред Милано. Защо реши да се върнеш?
Даниела: Преди всичко да кажа, че талантът ми не е бил отличен просто така, защото някой ме е открил, аз съм направила необходимото, за да имам какво да покажа, да се предложа и да бъде забелязана.
Избирам България пред Италия, защото тук получавам подкрепа и признание.
На какво те научи Италия? Различно ли беше там?
Даниела: В Италия се наложи да порасна заради някои негативни събития в моя живот и да разбера, че съм много по-силна отколкото съм очаквала, че съм много по-способна и адаптивна и да използвам всяка възможност, която ми се предлага, без да чакам следващата, защото не се чувствам готова или защото ме е страх от неуспеха, без да отлагам. Стига това да не е в разрез с моралните ми принципи.
Да, беше различно и беше красиво.
Къде се чувстваш най-комфортно – в Италия, София или Нова Загора?
Даниела: Най-комфортно и независима с чувствам в София. Тук имам свой живот, среда и възможности.
Какви трудности си срещала по пътя към успешната реализация и какво те е мотивирало да ги преодолееш?
Даниела: За първата ми самостоятелна изложба в Италия се наложи да водя преговори около 1 година с галерията до осъществяване. Направих пълната серия картини, която галерията не одобри, и се наложи да направя нови. Това е цикъла The Red Journey. Едно пътуване в рисуването, в което опознах себе си от друга гледна точка.
Сбъдна ли детската си мечта?
Даниела: Имам много мечти и много потенциал, сбъдвам мечтите си една по една. По ред! 🙂
Какви са плановете ти за близкото бъдеще?
Даниела: Планирам нова изложба на едно много хубаво и престижно място. Щом имам потвърждение, ще споделя кое е то.
Какво би посъветвала младите хора у нас, за да имат шанс за успешна реализация в България?
Даниела: Бих им казала, че в изкуството има хляб. Само да рисуваш обаче не стига. Обикновено художниците искат само да рисуват и не правят нищо друго, за да достигне творчеството им до хората. Трябва да намериш начин да се промотираш. Това е нещо, което обикновено липсва на художниците. Смятат го за комерсиално, а всъщност това е начинът да го развиваш като професия, тоест да живееш от това. Да си уверен, че си добър, въпреки че не може на всички да им харесва това, което правиш. Въпрос на вкус е. И малко по малко клиентите започват да те намират. Тези, на които им допада точно твоят стил.
Още интересни разговори ще намерите във Facebook страницата на TrueStory.bg!
