Никак не преувеличаваме като ви казваме, че ви предстои среща с едно страхотно момче. Едва на 19 години (които навършва днес!), Даниел добре знае колко е важно да помним историята си, да се гордеем с нея и да живеем така, че следващите поколения да изпитват същото. Дванадесетокласникът, родом от град Карлово, е автор на късометражен филм, посветен на България, за който ако сте пропуснали да научите, можете да изгледате малко по-долу. Каква е мотивацията за създаването на видеото, какво иска да ни каже с него и как си представя бъдещето на страната ни, ще ни разкаже лично Даниел Богдански. А междувременно се замислете – какво направихте днес за България?
Честит рожден ден, Дани!
Здравей, кажи ни кой си ти с няколко думи.
Даниел: Здравейте, казвам се Даниел Богдански и съм ученик в ПГ “Ген. Владимир Заимов” гр. Сопот. Дванадесети клас съм, обичам да пиша, да снимам и да вдъхновявам себе си и другите.
Какво те вдъхнови да създадеш късометражния филм, посветен на България?
Даниел: Реших, че е крайно време да се качи нещо смислено в интернет. Материал, който да припомни славното ни минало, да покаже огромния ни потенциал. Но също така и да ни изкритикува – да ни накара да потърсим вината у себе си, а не у другия. Не мисля, че нещо конкретно ме е вдъхновило. По-скоро, гневът ми към апатията, бездействието и “евтините” интереси на нашето поколение ме подтикна да го направя.
Разкажи ни повече за конкурса, в който участва с работата си?
Даниел: Всъщност, написах есето за националния конкурс на СУ „Св. Климент Охридски“ за философско есе на тема : “Българският път – потенциал, проблеми, перспективи”. След което отидох в София на награждаването, където бяхме около 40 участници и класираха само топ 3, другите не разбрахме на кое място сме.
Върху какво те накара да се замислиш подготовката за филма? Какво видя и почувства?
Даниел: Припомних си величествени моменти от нашата история, съумях да покажа потенциала ни и да го подкрепя с факти. Почувствах се горд, че съм българин, четейки заветите на Апостола, стиховете на Ботев и думите на Баба Тонка. Стигнах до извода, че щом в днешно време нямаме правилния модел за подражание и по телевизията се пускат само разголени и развращаващи материали на децата, то ние сме тези които трябва да им пуснем нещо качествено. Ако в училище скучно ти тълкуват “Гераците” или “Под Игото”, то защо пък да не го намериш интересно представено в интернет ? Вярвам, че има и друг модел – налагащ ти добродетели и висш идеал, а не пороци и разврат. Може и да е позабравен в днешно време, но със сигурност не е изгубен и ако временно липсва в настоящето ще го открием в миналото, в лицето на нашите будители и революционери.
Разбрахме, че филмът ти е бил причина да получиш и страхотен подарък – тандемен полет с делтапланер от самия Валери Цветанов. Предай ни малко от емоцията, която почувства по време на летенето!
Даниел: Беше неверотяно, това бе първият ми полет с делтапланер и много се впечатлих. Да видиш розовата долина от птичи поглед е силно вдъхновяващо и красиво. Полетът ни не беше дълъг, летяхме около 15 мин, но аз използвах всяка секунда да огледам наоколо – горите, мъничките човешки постройки и ширните полета ме караха да се чувствам незначително малък в сравнение с майката природа.
Какъв е пътят на промяната според теб? Как всички да „полетим” напред и нагоре?
Даниел: Пътят на промяната е в дребните неща, както вече казах – в това да говорим повече за българското, да припомняме на децата си за величието ни. Да излезем и да ремонтираме пустата градинка вместо да мрънкаме месеци наред как държавата не мисли за нас. Хората се мотивират за промяна, когато правят повече заедно. Когато почувстват отговорността си и не чакат на готово. Съзнавам, че трудът ни не е оценен, че заплатите ни са нищожни. Че политиците си живеят в друга реалност, но именно в “калта” човек може да получи крилата си и да полети. Именно в трудностите се доказва силата на духа и потенциала ти. А ние българите наистина имаме този потенциал да полетим, просто трябва да си повярваме повече.
Снимка: Даниел Богдански – личен архив
Оптимист ли си за бъдещето на страната ни?
Даниел: Да, оптимист съм. Мечтател, дори и глупак – според някои. Но именно мечтателите движат света, замислете се. Тези, които имат по – различно мнение, други възприятия и по – висши идеали. Страната ни е велика, дори и днес, и макар и действително да нямам жизнения опит на повечето хора съм убеден, че сме по – добре от изключително много страни по света. Защото докато американците и англичаните умират бавно в роботническото си ежедневие, ние сядаме вечер на масата всички заедно и “пийваме по една ракийка” – е така за да си стоплим душите, просто защото си го можем.
А ти какво направи днес за България?
Даниел: Страхотен въпрос. Ами точно днес се чух се със съмишленик от Германия, дискутирахме идеи и как на първо място да се свържем всички помежду си, които искаме да свършим нещо. Намерих свои идейни съмишленици в уебсайта – oib.bg. Иии… прочетох няколко страници от “Тютюн” – нещо малко, лично, но припомнящо българската история.
Заповядайте в страницата на TrueStory.bg във Facebook, където ще ви срещнем с още много интересни личности.
