Даниел Денев е страхотен танцьор и двукратен победител във виетнамското издание на шоуто Dancing Stars. Запознайте се подробно с историята на живота му, разказана в следващия интересен разговор.
Здравей, Даниел! Разкажи ни накратко кой си ти!
Даниел: Здравейте! Аз съм Даниел и съм от Велико Търново. След завършването на гимназията – тогава Строителен техникум, се преместих в София и започнах да танцувам с Ива Григорова, с която бяхме носители на Купа България, десетки първи места, втори в ранглистата на България и част от националния отбор по спортни танци.
Как се запали по танците и откога ги практикуваш?
Даниел: Не съм излизал от залата от 6-годишен, когато майка ми ме заведе за първи път. В тийнейджърските си години тренирах всеки ден и когато се преместих в София, учех редовно в университета Геология и палеонтология, работех в заведение за бързо хранене през деня и вечер до 10 бях на тренировки. Никога не съм си и помислял, че бих могъл да спра или животът ми да бъде сив и скучен без танците.
Как се озова във Виетнам?
Даниел: След като бях в Бостън за едно лято, изпуснах кастинга за първия Dancing Stars България, а следващата година преподавах в Атина – изпуснах и втория сезон. Съвсем случайно видях, че една приятелка е във Виетнам в първия Dancing Stars там. След като се върнах, говорих с нея, пратих автобиографията си, клипове и снимки и ме oдобриха за втория сезон през 2011 г. През 2012 г. пропуснах, за да завърша университета и за да взема държавен изпит. През 2013 г. се върнах за 4-ия сезон, през 2014 г. – за 5-ия и първата ми шампионска титла, а през 2015 г. – за последния сезон, когато станах шампион за втори пореден път с актрисата Лан Нгок.
С какво от живота там свикна най-трудно?
Даниел: Аз съм много отворен човек и нямаше нещо, което да ми е било трудно да преодолея или с което да не свикна. Радвах се на всичко – дори когато нещо не се получаваше, бях още по-уверен, че мога да се справя с всичко. Без изключение.
А какво ти направи приятно впечатление? Издай ни малко повече от виетнамското ежедневие.
Даниел: Всичко. Няма нещо, от което да се оплача или срещу което да негодувам. Всичко е много динамично, много флексибилно, още повече по време на шоуто. Като цяло, един ден може да се формира от цял ден в залата, различни PR събития, снимане на клипове, фотосесии, фитнес, откриване на нови ресторанти и пробване на нова храна, workshop-и с различни стилове танци, семинари, хореографии и участване в други шоу програми. Много често денят ми завършваше в 2-3 сутринта, лежейки мокър, потен и изтощен на пода в студиото по танци, втренчен в тавана, мислейки си как утре уроците започват точно в 9 сутринта.
Печелиш телевизионното предаване Dancing Stars във Виетнам две последователни години. Разкажи ни повече за партньорките и победите си.
Даниел: Първата година танцувах с актрисата Ким Хиен, танцувахме малко и отпаднахме през 4-тата седмица, но имах възможност да обиколя Виетнам и да се докосна до красотата на държавата. Пътувах може би само седмица, но ми беше достатъчно да се влюбя и да бъда сигурен, че ще се върна.
През четвъртия сезон танцувах с модела Нгок Гуин, с която си паснахме много и само слушах как тя доникъде няма да стигне и че е с ниска двигателна култура, което беше достатъчно да знам, че ще направя от нея истинска танцьорка, която стигна почти до финала.
В петия сезон бях с певицата Ту Туи, за която няма спор, че беше фаворит. Въпреки това, не съм си мислел, че когато е фаворит, мога да си почивам, а напротив, тренирахме още повече, за да бъдем сигурни, че победата ще е наша.
През последния – шести сезон, бях с актрисата Лан Нгок, с която честно казано не исках да танцувам, защото беше много разглезена и с много голямо самочувствие. Но след един разговор с нея, тя слезе на земята и започнахме здрави тренировки – може би най-интензивните за всички години. Още на второто шоу знаех, че е готова и иска да победи. И след като спечелихме второто шоу, ѝ казах: „Трябва да сме на финала“. А тя каза: „Не, трябва да спечелим!“. Така и направихме!
Колко труд стои зад тези постижения?
Даниел: Няма мерна единица, която да покаже колко труд, пот, кръв и сълзи се изляха по време на подготовката. Тренирахме от ранни зори до ранни зори. Травми и болести, за които нямаш време. Игнорираш, стискаш зъби и продължаваш. В средата на 5-ия сезон се бях натровил с японско суши и за 2 седмици отслабнах с 12 кг. Тогава сутрините бях на тренировки, после 4 часа на системи и после пак на тренировки. Нямах никакво лично време, но след всичкия този труд, плодовете, които бера, си заслужават. Аз имам едно мото: Повтаряй, докато не започне да те боли. След това трябва да се постараеш още малко, за да се получат както трябва движението, позицията или фигурата.
Какво ти предстои оттук нататък?
Даниел: Какво ми предстои ли? Аз съм много авантюристична натура и имах нужда от промяна. Бях поканен още от предишния сезон да бъда част от тазгодишния, който започва февруари… но отказах. Той ще бъде с по-добри условия и с различен, малко по-раздвижен формат на Dancing Stars, но интуицията ми каза друго.
Сега съм в Чикаго и другата седмица летя за Ню Йорк, предстоят ми кастинги и прослушвания и въпреки че знам, че тук конкуренцията е голяма, реших, че искам да опитам. Също така има университет в Ню Йорк, в който искам да уча… До месец март ще съм в Америка и след това ще реша накъде да тръгна. Дотогава ще вярвам, че късметът ще е с мен и ще бъда различен благодарение на опита, който шоуто и Виетнам ми подариха.
Заповядайте в страницата на TrueStory.bg във Facebook, където ще ви срещнем с още много интересни личности.