Защото приключенията са вдъхновение и защото „човек е човек тогава, когато е на път“, днес ви срещаме с един истински пътешественик. Дарио Диониси е придал на любовта си към пътуването допълнителна стойност, като освен в спомените си, запаметява всяка своя дестинация в блога си Exploring beyond Sofia. Колко хубаво и ценно е да бъдеш близо до природата, знае всеки, който си е позволил да я допусне в сърцето си. А връзка с нея наусетно те прави по-търсещ, чувстващ и богат човек – точно като Дарио, с когото ще си поговорим в следващите редове. Правим му път, за да го опознаете по-добре.
Здравей! Разкажи ни накратко за себе си и любовта си към пътуването.
Дарио: Здравейте, казвам се Дарио и съм един пълен с енергия и амбиции младеж в средата на двайсетте си години. В момента изучавам магистърската си степен и работя в рекламна агенция. През свободното си време се грижа и творя за моя травъл блог – Exploring beyond Sofia, който е на скромните 1 година и 7 месеца.
Любовта към пътуването винаги е била с мен от самото начало, защото съм имал възможността да пътувам често още от много малък. Това някак с времето, по много естествен начин, се превърна в неразделена част от стила ми на живот.
Кога и как се роди идеята за Exploring beyond Sofia?
Дарио: Идеята да имам собствено кътче в дигиталния свят винаги ме е съблазнявала, но нямах нужното самочувствие, за да предприема нещо по въпроса. Животът обаче не е мислил по същия начин като мен. За мое „щастие“ всичко това се преобърна в мига, в който преживях много драматичен момент в краткото си съществуване. Това ме накара силно да преосмисля ценностите си, както и собственитe си цели. Така и реших да създам Exploring beyond Sofia, който се роди в главата ми още през 2015-та, но излезе на бял свят на 03.10.16 г. Вътрешните ми нагласи са такива, че за мен няма по-голямо богатство от това да оставиш някакъв положителен отпечатък, който ще помогне на хората днес и на следващите поколения, а и винаги съм твърдял, че когато правиш нещо, си личи дали го правиш с обич и душа.
Какво ти дава работата по проекта?
Дарио: Личностно израстване и богато културно обагатяване. Идеята да пътуваш като приключенец, а не като турист, е да си готов да излезеш от комфортната си зона, за да направиш неща, които не са ти минавали и през ума. Но ако в момента трябва да тегля чертата и да кажа какво ми е дал засега проектът:
- Безброй много нови и ценни запознанства;
- Безкрайно много нови знания от всякакво естество;
- Незабравими емоции – и положителни, и отрицателни, за да има някакъв баланс;
- И най-вече дисциплина!
Има ли хора, които са ти рамо в подготовката и вдъхновението за приключенията ти? Сам ли пътуваш?
Дарио: Да, хората за мен са най-голямото вдъхновение, обичам да слушам историите на познати и непознати. Можеш толкова много да научиш от тях, само ако се вслушаш и попиваш внимателно информацията. Обикновено дестинациите си ги избирам спрямо настроението и разстоянието до тях. Не е тайна, че съм голям любител на планини и екопътеки и се стремя да се намирам предимно там в повечето си пътувания.
Относно организацията – налагало ми се и да съм сам. Но по никакъв начин не гледам на това по негативен начин, напротив – възползвам се от възможността да остана сам със себе си, защото всеки се нуждае от самостоятелно време, за да може да размишлява върху екзистенциални неща.
Има ли място, което те впечатли по особен и различен начин от останалите дестинации?
Дарио: Всяка дестинация ме впечалява по различен начин. Всяка от тях може да ти покаже много различни неща по всяко време, защото всеки ден, месец и година мястото се променя и никога няма да е същото като преди. Но има едно място, което ще остане много дълбоко в съзнанието ми, защото просто ме заплени завинаги с ярките пролетни цветове на залязващото слънце. Нарича крепост Цепина и се намира в непосредствена близост до село Дорково. Но оставям на снимката да ви пренесе там.
Как би мотивирал хората, чиито приключенски дух е позаспал, да опознаят природата и да прекарват повече време сред нея?
Дарио: Всеки е индивидуален и преценява сам за себе си дали се нуждае от природата и приключения. Затова единствено бих си позволил да кажа, че ние хората не трябва да забравяме откъде сме произлезли, а именно от природата. Затова трябва да я уважаваме и пазим на всякаква цена, защото тя ни предоставя всичко, от което се нуждаем. А ако оправданието е, че не намират време… това са пълни глупости. Човек трябва да прави това, от което тялото и душата му се нуждаят и винаги ще намери начин. Тук ще си позволя да споделя мотото на живота си: „Лошата новина е, че времето лети. Добрата, че ти си пилотът“ – Майкъл Алтсулер. Така че не губете време, за да не съжалявате после.
А лично ти – как се чувстваш там горе, далеч от градската цивилизация?
Дарио: По принцип обичам да съм сред хора, когато комуникирам се чувствам жив, но когато съм горе в планината и далеч от града, душата ми запява друга песен, тя се зарежда със свежест и поглъща позитивните вибрации, витаещи в горската атмосфера.
Без какво не тръгваш на път? И за какви извънредни ситуации трябва да имаме едно наум в планината?
Дарио: Най-важното ми правило, когато пътувам (включително, когато взимам хора със себе си), е да нося доброто настроение с мен! Доброто настроение плюс красивото, което те заобикаля и емоциите, които преживяваш, са равни на скъп спомен за човека.
А извънредни ситуации има безкрайно много, няма как човек да е подготвен за всички тях. Лични примери мога да дам с това, че е полезно да знаеш как да сменяш гуми на автомобил, да си носиш резервни дрехи, да се запасиш с повечко вода, както и да си носиш шоколад – да ти се дояде нещо сладко по време на път не си е работа.
Накъде стягаш раницата този уикенд?
Дарио: Този уикенд се отправям към Филипополис за малко по-урбанистично преживяване – Капана Фест, а в неделя силно се надявам да успея да отскоча и до Седемте рилски езера.