Февруари е месецът, в който всички си мислим за любов – искаме или не, независимо дали сме влюбени или не сме. Просто защото 14 февруари се задава на хоризонта и неволно ставаме пленници на всички реклами, плюшени сърца, картички, дантели, букети и кутии, пълни с шоколадови бонбони, които съпътстват празника.
Ако ви е омръзнало от това ежедневие през последните дни, ви предлагаме алтернатива – налейте си чаша вино, пуснете си добра музика и се потопете в „Книга за любовта” (подборът и преводът от руски са дело на Огняна Иванова) на изд. „Изток-Запад”. Ако пък сте в романтична връзка и търсите подарък за своята половинка, няма да съжалите, ако ѝ подарите това книжно бижу – с красивата му корица, затрогващите истории и вълнуващи илюстрации.
В сборника са поместени разкази и новели на трима блестящи руски разказвачи, които са оставили своята ярка следа в света на литературата – Иван Бунин, Антон Чехов и Александър Куприн.
Иван Бунин е първият руски автор, който е получил Нобеловата награда за литература – през 1933 година. Книгата му „Тъмни алеи“, издадена през 1943 година, е смятана за най-четения сборник с къси разкази в Русия през XX век. Антон Павлович Чехов не е име, което се нуждае от представяне – лекар по професия, прочут писател и драматург, добил славата на един от най-добрите автори на къси разкази и оставил ярка следа в развитието на драматургията. Александър Куприн е обявен от Толстой за достоен приемник на Чехов, а освен литературните си занимания, има широк кръг от интереси и изпълнявани професии – пилот, изследовател и пътешественик, офицер, цирков артист, църковен певец, лекар, ловец, рибар и какво ли още не.
В историите на тези трима талантливи писатели ще видите любовта такава, каквато рядко се среща в съвременни произведения – пъстра, многопластова, неочаквана или копняна, изгубена, намерена, отхвърлена, преоткрита. Любов, която дава сили да промениш живота си или да сложиш край без време, защото не можеш да живееш без тази велика сила до себе си. Любов, която е споделена и пламенна, която се прокрадва тихо из ъгълчето на сърцето и шепти с приглушен глас. Любов, която те кара да виждаш в човека до себе си божествената искра. Или пък, толкова заслепен от суета, да изгубиш тази божествена искра и да го осъзнаеш, когато вече е прекалено късно… Любов, която движи колелото на Съдбата и всяка спирка по пътя ѝ може да донесе решаващ обрат. Любов, която не се съобразява с човешките порядки, защото е олицетворение на много по-могъща сила, защото идва от друг свят и пак в надчовешкото ще се приюти.
„Книга за любовта” се чете на един дъх. Със затаен дъх. Носи със себе си ухание на мечти, прогонва за миг ежедневното. Стъпва бавно – с балетните стъпки на крехка балерина, от които обаче и фино боли. Но тази болка пречиства раните от преживяното и разширява хоризонтите на емоционалния човешки свят, потънал иначе в скуката на бита.
