Около празниците за пореден път спорих с хора, които са закрепили в черупката на мозъка си идеята, че младите хора днес са инертни, заспали и ултраегоистични. В технологиите има солиден елемент на егоцентризъм, но в крайна сметка всичко зависи от този, който ги ползва. Може да чоплиш лайкове по Facebook и да си качваш какаовата фунийка сладолед в Instagram, или да ползваш уеб-културата и ресурсите ѝ, за да свършиш нещо хубаво.
Фокусът днес е доброволчеството, което поне за мен е интегрална част от света на технологиите и процеса на израстване на сегашните млади поколения. Напук на кофите скептицизъм, наред с егоцентризма на нашите поколения, се наблюдава един очарователен алтруизъм – вдъхновеното желание да допринесеш някъде, някак, с нещо.
Точно както Сара Божинова и Виктория Маринова правят, не само заради образователния си бекграунд като социолози. 🙂
Директно влизаме: давам ви свободата да сте доброволци, където поискате. Какво точно ще правите, в коя държава ще сте и колко време ще прекарате там?
Сара: Индия, поне за половин година. Искам да съм в помощ на местни общности – от училища до приюти за бездомници, деца и жени, манастири. Мога да преподавам английски, да провеждам уъркшопи за образование или да се занимавам с физическа работа.
Другото място, което се настани наскоро в сърцето ми, е Африка – Нигерия, Сиера Леоне, Того, Гана, Либерия… Повечето от тези страни са били в ситуация на кървави граждански войни поради битката за ресурси (от колонизацията насам) и са в тежко текущо състояние. Този континент е важен за цялото човечество. Ако Западът е мозъкът, то Африка е сърцето. Трябва да следим пулса ѝ, да се учим да я пазим внимателно, ако искаме и бъдещите поколения да познават вкуса на кафето например.
Вики: Бих избрала пътуващо кино със социална насоченост. Представям си една каравана през лятото, която тръгва от Истанбул да кажем, минава през България, обикаля балканските държави, продължава към централна Европа и накрая стига до скандинавските държави.
Във всяка държава се представят документални филми, но с достъп ограничен до родната държава. Тези филми проблематизират, но не пропагандират. Роден пример – филмите на Агитпроп – особено любими. Представям си дискусии, работилници и работни групи. Нямам против участие и в организация без особен опит. Важното е киното да бъде оползотворено като средството за позитивна промяна на местно ниво, което всъщност е.
И в киното, и навсякъде – Вики смята, че мисленето извън забитите картонени кутии води само до плюсове
Окей, а в момента къде сте и с какви доброволчески инициативи се занимавате?
Сара: В Познан, Полша, на проект на Европейската доброволческа служба (ЕДС) по новата програма „Еразъм+“. Занимавам се с организиране на различни обменни проекти, доброволчески лагери и с доста местни събития. Фокусът ми е образование, климатично правосъдие и изкуство. Любима обаче е дейността ми в училищата – работилниците там ме карат да се чувствам най-много на мястото си.
Вики: В момента съм в Антверпен, Белгия и съм ЕДС-доброволец в Международния секретариат на Ес Си Ай (SCI International) – международна доброволческа организация, която има за цел да популяризира мира и междукултурното разбиране.
Двете основни неща, с които се занимавам, са комуникация и подкрепа на Create a Climate for Peace Campaign, покрай която ще участвам в редица срещи и семинари. Занимавам се с координация и комуникации и на друг фронт – в регионално ориентираната работна група SAVA, която цели въвличане на младежи от Балканите в доброволчески проекти и инициативи.
В последните години е пълно с всякакви програми и платформи за доброволци. Можем ли да твърдим, че текущото поколение е поколението на доброволеца? Какви бъдещи тенденции виждате за доброволческата дейност?
Сара: Който се интересува, винаги ще намери начин и информация. Според мен приоритетни са дейността и организацията. Ако НПО-то е добро, то знае как да предостави възможности на доброволците си. Не че не може да се доброволства фрийлансърски, просто мобилността е по-ограничена.
Текущото поколение е обърканото поколение. Не мога да захаросам нещата и да кажа, че всеки доброволец знае какво прави и има идеална визия и цел. Пътуването, срещите с нови хора и междукултурната среда обаче помагат за добиването на известна яснота. Смятам, че доброволческата дейност е основа за по-отворен и хуманен свят – в рамките ѝ се учим да сме търпеливи, да приемаме различията… а понякога дори и да ги разбираме.
Какво е да си доброволец? Сара и съдоброволците ѝ от Познан имат особен фото-отговор на въпроса.
Вики: От три години насам съм заобиколена от доброволци, едни от най-близките ми приятели са доброволци, работя за доброволческа организация… така че, в този смисъл, мога да кажа да. Но това е само ако се огледам в близкия ми кръг от хора – едва 7% от българите са ангажирани с някаква доброволческа дейност, което е малко.
Гледайки малко по-надалеч, в България тепърва има още да се работи в посока доброволчеството като начин на живот, като нещо, което ти носи приятели, опит, вдъхновение. Добри примери за развитие в тази насока са CVS-България или пък TimeHeroes.com.
Социологията помага ли по някакъв начин? Все пак да си доброволец е доста ангажиращо – социално, психологически, поведенчески…
Сара: Колкото помага, толкова и пречи като цяло в живота. Социологията ме научи да бъда любопитна, критична, мислеща и търсеща другата гледна точка, както и да търся причинно-следствени връзки. Понякога си мисля, че би било по-добре да спра [да си мисля, че] виждам и разбирам разни неща, да не анализирам автоматично. Но Социологията е много повече.
Другото, което много помага, е четенето. Повече четене с неелитарен прочит и запознаване с по-разнообразна литература. В последно време и Reddit се обособява като център на различни казуси и интересни човешки истории.
Вики: Едно от най-хубавите неща на това да си доброволец е, че никой не те пита какво си завършил или пък какво си учил. Важно е какво правиш тук и сега, в какви каузи вярваш и къде си даваш сърцето.
За социология не обичам да говоря, но да кажем, че я използвам (или тя мен) разумно и без твърде много да ми личи. Така де, хората все още ме харесват, хаха.
Кои са трите основни характеристики на добрия доброволец?
Сара: Всички доброволци са добри по един или друг начин. А характеристики на доброволчеството – търпение, ‘мотивация-вдъхновение-креативност’ и отвореност към света.
Вики: Добрият доброволец е този, който е отдаден на каузата и въобще на това, което прави. Кипи от енергия и мотивация, мисли повече за това, което ще даде, отколкото за това, което ще получи. Иначе казано, добрият доброволец не доброволства самоцелно, само защото е прочел, че ще стои добре в CV-то му. Добрият доброволец се кефи на това, което прави… и се забавлява.
Няма да ви питам какво означава да си доброволец. Вместо това споделете най-запомнящия се момент от дейността ви – шантав, забавен, странен или дори страшен. Вие избирате!
Сара: Международната среща, която имахме преди два месеца с хора от цял свят. За тази една седмица срещнах изключителни хора от всеки континент и осъзнах колко Европо-центристки е светът и колко арогантен е Западът. Дори и да съм предполагала преди това, тогава го почувствах. Но да работиш с хора с тотално различен произход и визия, след това да се забавляваш с тях, да сте си близки, макар всъщност да сте далечни… всичко придоби смисъл тогава.
Вики: Най-запомнящите се моменти са били на „София филм фест“. Все пак оттам започна всичко и три години подред бях доброволец. По време на фестивала се случват много и различни неща, но да кажем, че концертите, които включват Стефан Вълдобрев и обичайните заподозрени, са едни от най-запомнящите се, винаги първа линия, скачащи и пеещи, с тениските ни на доброволци. Последният път дори си издействах автограф на ръката!
Излъгах. Какво все пак означава да бъдеш доброволец?
Сара: Хм. Много неща, за всеки различно предполагам. Наскоро това ни попита и нашата международна мрежа, трябваше да отговорим във фотоформат. С нашата организация в Познан направихме онази космическа снимка, която виждате по-горе.
Вики: Ще цитирам отговора ми по случай Международния ден на доброволеца (5 декември):
Доброволчеството за мен е една от най-добрите възможности, в които можеш да насочиш цялата си енергия, желание и ентусиазъм в нещо смислено. Както често казваме, „действия, а не думи“.
Да си доброволец е двупосочна улица – колкото повече дадеш, толкова повече ще получиш – опит, приятелства, умения, вдъхновение. Общо-взето едно от най-хубавите неща, които биха могли да ти се случат.
Водеща снимка: Вики – личен архив
Станете част от Facebook-обществото на TrueStory.bg, за да научавате още интересни истории за живота около нас и за нас в живота 🙂
