„Да бягаш с кенийците: Тайните на най-бързите хора в света“ (изд. „Вакон“, 2015 г.) ни пренася в един свят, в който бягането не е средство за отслабване, а ежедневие, необходимост, страст и национален спорт. Повечето от нас, дори онези, които не се интересуват особено от спорт, знаят, че през последните няколко десетилетия кенийците се утвърдиха като водеща нация в бягането на средни и дълги разстояния, включително в маратона и полумаратона. За да открие логично обяснение на това могъщество, британският журналист на свободна практика и любител бегач Адхарананд Фин се отправя със съпругата си и трите си деца към Кения. Прекарват 6 месеца в град Итен в Голямата рифтова долина, където Фин тренира, спи, храни се и общува с едни от най-добрите атлети в историята. В края на кенийското си приключение Фин участва в маратона „Леуа“, считан за един от най-тежките маратони изобщо.
Фин не е нито първият, нито последният журналист, професионален бегач или любител, който пристига в Итен в търсене на рецептата за успех на кенийските бегачи. През голяма част от времето в града, чието население наброява приблизително 4 000 души, живеят и тренират около 1 000 африкански, европейски и американски спортисти.
За да разбере защо кенийците тичат толкова добре, британският журналист на свободна практика и любител бегач Адхарананд Фин прекарва 6 месеца сред тях. Снимка: Youtube.com
„[Те] са дошли тук, за да почерпят вдъхновение. Да заживеят сред хора, които не смятат, че е нелепо да бягаш, независимо от това колко труден е животът ти, а които оценяват бягането и предлаганите от него възможности. Хора, които почти го почитат. Дори и никога да не станеш олимпийски шампион или даже да не стигнеш до състезания в чужбина, самият факт, че си атлет, някак те извисява над хаоса на ежедневието. Отличава те като един от онези специални хора, които са избрали пътя на посвещение и отдаденост. Виждаш го в очите на бегачите, докато ти говорят. Дори най-бавните от тях разказват за тренировките си с почти религиозно благоволение. Може и да живеят в импровизирани къщи без течаща вода и всяка вечер да седят на светлината на свещи, но най-добрите им времена в полумаратона се споменават със страхопочитание. Бягането определено е от значение.“
С всяка следваща страница авторът ни представя все по-задълбочено кенийските начин на живот и култура. Това прави книгата подходяща дори за хора, които не са толкова запознати с бягането и спорта като цяло. Полезни са и сравненията, които авторът прави, между кенийската реалност и живота в развитите западни страни.
„Да бягаш с кенийците: Тайните на най-бързите хора в света“ на Адхарананд Фин достига до българския читател благодарение на изд. „Вакон“. Снимка: Vakon-bg.com
„В Англия бягането е предимно хоби, практикувано от нахъсани ентусиасти, които вмъкват тренировките сред всички останали неща от ежедневието си. Малцина го приемат по-сериозно, тренират редовно, излизат навън в студени зимни утрини, за да се състезават с местния отбор по лека атлетика. Тук, в Кения, обаче всеки, който умее да бяга, посвещава живота си на това. И цялата тази отдаденост сякаш се разпростира все повече. Броят на тренировъчните лагери е по-голям от всякога. Бегачите са повече. Дават си стимул един на друг, тренират по-здраво и така ден след ден. Тук тичането е религия.“
Ако някой смята твърдението на автора, че „кенийците са най-великите бегачи на Земята“, за крайно или неоснователно, нека погледне статистиката. От 20-те най-бързо пробягани маратона в света за всички времена 17 са спечелени от кенийци. През 2011 г. 20-те най-бързи маратона в света са пробягани от кенийци. Между Световното първенство по лека атлетика в Токио през 1991 г. и Световното първенство в Берлин през 2009 г., кенийски бегачи печелят общо 93 медала, включително и олимпийски, в състезания по бягане на средни и дълги разстояния. От тези 93 медала 32 са златни. През същия период, който включва десет световни първенства и пет олимпийски игри, Великобритания не печели нито един медал, а САЩ завоюва само три златни медала. Два от тези три златни медала са спечелени в Осака през 2007 г. „от човек, който е станал американски гражданин чак на 20 години, а е бил роден, отгледан и се е развил като атлет в… да, познахте, в Кения.“
През тази половин година, която прекарва в Кения, Фин опитва да разбере кои са факторите, отговорни за огромното превъзходство на кенийските атлети в бягането. Дали това превъзходство е просто продължение на генетичното им превъзходство, ако изобщо имат такова? Дали е от голямо значение, че кенийците следват богата на въглехидрати диета, в която централно място заемат традиционното угали, което се приготвя от царевично брашно, боб, ориз и зеленчуци? Начинът им на бягане ли е отговорен за победите им? Или пък пълноценната почивка? Климатичните условия играят ли съществена роля? Има ли някаква логична връзка между успехите им в бягането и самата култура и начина им на живот?
В края на кенийското си приключение Фин участва в маратона „Леуа“. Снимка: Thetimes.co.uk
„Веднъж по време на интервю попитали актьора Шон Конъри какво, ако въобще има такова нещо, може да го накара да заплаче. След като помислил малко, той отвърнал: „Леката атлетика“. Често и аз изпитвам същото. Да гледаш как бегачите се надпреварват да пресекат линията, без да разчитат на нищо друго освен на самите себе си, на собствената си воля, докато се борят с ограниченията си със съсредоточен поглед, отправен напред, с годините на отдаденост и усилена работа, изписани на лицата им, може да те докара до сълзи. Тичането е брутален, емоционален, но и простичък и първичен спорт. В качеството си на човешки същества, на едно по-примитивно ниво, ние просто огладняваме, спим, копнеем за любов, тичаме. Вижте само какво правят малките деца, когато останат без надзор. Не спират да тичат. Това е част от човешката природа.“
Може би разковничето е именно в това, че кенийците, за разлика от хилядите бегачи на запад, правят превъзходно това, което хората са родени да правят: да тичат.
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook, където ще откриете още ревюта на книги, филми, и музика, както и информация за различни културни събития и инициативи.
