На нас, хората, често ни се налага небрежно да забравим или „напуснем“ някой спомен. Устроени сме така, че да не помним по-голямата част от животите си. Може би е за добро, може би ако не забравяхме, щяхме да се побъркваме повече от обикновено.
Днес искам да ви представя младия поет Вангел Имреоров, който ме плени с дебютната си стихосбирка – „Напускане на спомена“ (изд. „Жанет 45“, 2017 г.).
Пожелавам ви само красиви спомени и избора дали да ги „напуснете”.
„трябва ли
да сложим морето в чаша
и облаците върху лист хартия,
да накараме слънцето
да слезе
в черно-бяла снимка,
да се приближим към нещо вечно,
за да го стопим
в минутите на своя живот?“
Вангел Имреоров
Кога и защо започна да пишеш?
Вангел Имреоров: Започнах да пиша в гимназията. Преди това често се е случвало учителите ми да забелязват, че имам творчески наклонности заради съчинения и есета, които съм им предавал. Преди писането за мен беше рисуването – рисувах навсякъде и често, помагаше ми да се концентирам, докато слушам учителите си в часовете, и ме успокояваше. Писането също ми помага. Може би това е причината. Всичко останало е страничен ефект.
Кои са любимите ти книги?
Вангел Имреоров: „Книга на безпокойството“ на Фернандо Песоа, „Всичко на масата“ на Буковски, „Just kids“ на Пати Смит, „Хроники“ на Боб Дилън, разказите на Селинджър. Много обичам да чета и за живота на различни творци и автори.
А любимите ти автори?
Вангел Имреоров: Харесвам Луис Глюк, Уилиям Карлос Уилиямс, Борхес, Буковски. Харесвам и Шимборска, Чеслав Милош, Жак Превер. След чудесното издание на Къмингс нямам търпение да прочета и Лорънс Ферингети на български.
От какво/кого черпи вдъхновение твоето перо?
Вангел Имреоров: Обичам да се вглеждам в обикновеното, обичам скучните дни, бавните следобеди, времето, което ми принадлежи. Те ми помагат да пиша, те и хубавата музика, дългите пътувания с влак или автобус, а също и сновенето по непознати градове.
Къде обичаш да пишеш?
Вангел Имреоров: В тефтери, докато пътувам.
Кое свое стихотворение обичаш най-много?
Вангел Имреоров: Ненаписаното, следващото, това, което живее и расте в мен и търси своя път навън.
Кой обикновено е първият ти читател?
Вангел Имреоров: Не знам, някой любопитен и интересен, някой, когото не познавам.
Пишеш изключително нежна поезия. Какво място заема прозата в твоето творческо ежедневие?
Вангел Имреоров: Тепърва нейното място ще се разширява и укрепва. Много ми се иска да пиша повече проза.
Имаш ли планове за следващи книги? Къде се надяваш да те срещне читателят след десет години?
Вангел Имреоров: От завършването на ръкописа за „Напускане“ до издаването на книгата и след това продължавам да пиша и събирам нови текстове. Напоследък често се случва мислено да ги подреждам в части на книга и да търся свързващата ги нишка. Въпреки това не мисля да бързам, ще търся бавен разстеж и по-дълбоко и спокойно вглеждане, преди да мисля за издаване на следваща книга. След десет години се надявам да се срещнем сред нови страници, книги и сезони. Иска ми се да съм намерил още посоки в писането си.
Вангел Имреоров. Снимка: Личен архив
Живял си дълго в чужбина. Защо избра да се върнеш?
Вангел Имреоров: За да бъда тук сред близките и семейството си. За да потърся среда за себе си и по-смислено общуване по темите, които ме вълнуват. Заради новото начало, от което имах нужда, и защото тук съм по-близо до езика, на който пиша и усещам света.
Как обичаш да прекарваш времето си?
Вангел Имреоров: Писане, рисуване, пътуване, мързелуване, срещи с приятели, смислени разговори, пътуване.
За какво мечтаеш?
Вангел Имреоров: За повече време и по-смислена работа.
Заглавно изображение: Личен архив
