През 2014 година от този свят си отидоха велики личности, които чрез творчеството и таланта си оставиха незаличима следа в живота ни. Обогатиха го, направиха го по-цветен, накараха ни да се почувстваме горди. На прага на новата 2015 година нека си спомним за някои от тях със следващите редове. И нека не ги забравяме никога.
Георги Найденов – Гого
Като част от известния естраден състав „Тоника”, Гого е носител на редица музикални отличия и любим изпълнител на хиляди българи. За живота той казва:
„Човек трябва да бъде добър – това е моят девиз в живота. Да се опиташ да бъдеш добър – доколкото можеш.”
Джоко Росич
Джоко Росич е журналист и актьор, участвал в над 110 филма. През февруари 2010 г. получава наградата „Златен век“ на Министерството на културата за големите си заслуги и принос към българското кино. Освен с многобройните ви роли, Росич ще бъде помнен с искреността си, деликатното си чувство за хумор и въздействащия си глас.
„За какво му е на един мъж да прави каквото и да било с живота си, ако няма една жена до него, която да му каже – Браво, страшен си!”
Валери Петров
Валери Петров е поет, драматург и преводач, автор на книги за деца, лирична и сатирична поезия. Носител е на редица отличия в областта на литературата и е включен в почетния списък на Международния съвет за детска книга. Животът му бе поезия, така и завърши. Отиде си в една августовска нощ…
Августовска нощ
(Валери Петров)
Това се случи с моя милост… Впрочем,
за да съм точен,
същинска случка нямаше във тоя
час край морето – всичко бе в покоя,
излъхван от тревите,
от звездите
и главно от един милиард щурчета,
които със назъбени крачета,
като с триончета, така трещяха,
че сякаш щяха
да разрушат, преди да стане ден,
бунгалото, тъмнеещо зад мен.
И тъй разкошно-звездна бе нощта,
че всекидневните неща,
суетни, летни,
мимолетни,
със своите „Чудесно!“, „Цар си!“, „Браво!“
във бягство се отдръпваха стремглаво.
И бягаше не само суетата,
а с бързина, за мене непозната,
познатите ми зависти, омрази,
дребнавости, лъжи, фалшиви фрази
се стапяха, изчезваха далеч…
И към щурчетата с такава реч
обърнах се:
– Приятелчета мили,
стържете все така със всичките си сили,
пълнете ни ушите,
дано позаглушите
завинаги, не само за минути,
в нас чувствата на атоми надути,
та тъй да станем мъдри и дори
(макар че ще е трудно) по-добри! –
Говорих тъй на смях,
но не на тях,
чувствах се голям под свода гъст
– а бяхме уж нищожества, уж атоми –
и всичко беше мир околовръст,
и красота изпълваше душата ми.
Никола Гюзелев
Той е истински човек на изкуството. Едва завършил живопис в Художествената академия, той започва да се изявява и на оперната сцена. Именно там Гюзелев жъне огромни успехи, а не след дълго името му започва да се чува и зад граница. Припомнете си невероятния му талант, пред който оставаме безмълвни и до днес:
https://www.youtube.com/watch?v=u-TrHnns9mE
Борис Карадимчев
Известният български композитор е автор на музиката към едни от най-обичаните родни филми. Името му стои и под много от вечните хитове на българската музика като „Бяла тишина“, „Робинзон Крузо“, „Хора и улици“, „Нашият град“, „Циркът“. Да, момчето си отиде, но ярката му следа, белязала живота на поколения българи, ще продължава да грее вечно.
Поклон!
