Едва ли е останал сравнително грамотен и образован българин, който да не е разбрал, че качеството на телевизионната продукция у нас върви стремглаво надолу. Въпреки че скандалното, трагичното, кървавото и жълтото винаги са предизвиквали далеч по-сериозен интерес и емоции у телевизионните зрители по света, отколкото положителните, вдъхновяващите и обнадеждаващите новини, тази тенденция добива стряскащи размери в България.
Новинарските емисии се превърнаха в оръжие за предизвикване на масов страх и депресия, а в останалата част от времето зрителите могат да избират измежду широка гама от абсурдни риалити формати и евтини турски и индийски сериали. За да се разведрят поне мъничко, мнозина се обръщат за помощ към някоя от лотариите, като се надяват да получат подарък от съдбата в размер на няколко хиляди, а защо не и няколко милиона лева.
В този студен, потискащ и на моменти направо отблъскващ телевизионен климат рядко имам честта да изпитам искрено удоволствие и гордост от видяното по телевизията. Именно изключителната рядкост на подобни моменти ме накара да очаквам с огромно нетърпение полуфиналите на конкурса за избиране на българския представител за тазгодишното издание на Детската Евровизия. В четири поредни вечери в рамките на час и половина аз и родителите ми не отлепвахме поглед от телевизора (с изключение на рекламите). Резултатът: изпитахме истинска наслада от представянето на 24 български деца на възраст между 10 и 15 г., които изразяват себе си чрез музиката.
Искам да подчертая, че аз се опитвам да избягвам неоснователни емоционални изблици и прочие крайности като „България ражда най-великите чеда” или „Няма толкова големи таланти като българите”. Талантът не се разпределя по национален, етнически, религиозен, културен или какъвто и да било друг принцип. Сред представителите на всяка една нация има както невероятно надарени и интелигентни хора, така и бездарни, алчни и злобни хора, които с гордост показват диващината и простотията си (за справка, обърнете се към форумите на водещите български онлайн медии или направете кратка обиколка из Facebook проекцията на милата ни родина). Мнозинството, разбира се, са хора с най-нормални способности, познания, интереси и планове за бъдещето, които ежедневно се борят за прехраната на своето семейство и които на практика не будят интерес у своите съотечественици заради своята обикновеност.
Причината да съм толкова горд с полуфиналистите в Детската Евровизия (и с още стотици български деца, за чийто талант не знаем, защото не сме ги виждали) е проста: с доброто си възпитание, с уникалните си артистични заложби и с лъчезарното си излъчване, тези малки момчета и момичета ни предоставят така необходимата глътка свеж въздух. Тези момчета и момичета ни карат да си отворим очите за света около нас, да се замислим за душевната чистота и простота, присъща на детството, и да се отнасяме с близки, познати и непознати поне с една идея по-добре. Тези момчета и момичета недвусмислено показват, че сред нас има наистина съвестни, отговорни и внимателни родители, които правят всичко по силите си да отгледат дисциплинирани, отговорни и усмихнати деца. На фона на моралния упадък, всепроникващата простотия и (буквално) убийствената агресия и злоба, които ни заобикалят, тези момчета и момичета ни дават лъжичка надежда, че в България също има кадърни, скромни и амбициозни хора. Тези момчета и момичета се явяват като скъпоценни камъни, които трябва да пазим с всички сили.
По телевизията твърде рядко виждаме такива добри обноски, такава дружелюбност, такива искрени усмивки и такъв неподправен талант. Ето защо, когато ги срещнем, както се случи тази седмица, изпадаме в блажено състояние, става ни мило на душата и сърцето и забравяме за ежедневните задачи и неволи. В страна, където негативното и пошлото извират от всяка страна и където повечето хора са склони да рушат, а не да съграждат, да мачкат, а не да помагат на своите събратя, тези момчета и момичета ни дават поне една причина да продължаваме да вярваме, че доброто все пак ще победи злото.
Преди близо година по-голямата част от българския народ се обедини в подкрепата си за Крисия, Хасан и Ибрахим. Поне за няколко седмици почувствахме някакво единение, защото имахме повод за всеобща радост и гордост. След като времето постепенно поизтри тези емоции от съзнанието ни и след като се върнахме обратно в боледуващата ни действителност, чувството на обединение (за пореден път) беше заменено от склонността ни да се делим по всякакви признаци. Сега, когато за първи път можем да проследим избирането на българския представител за Детската Евровизия отблизо и когато виждаме интелекта и дарбата на толкова много деца в неподправен вид, точно сега получаваме поредна възможност да се обединим. Нека не я пропиляваме!
Ако искаме да просъществуваме като нация, ние трябва да уважаваме всички онези хора, които, въпреки трудностите, обидите и униженията, се опитват да запазят моралните си ориентири, чувството на лична отговорност и стремежа към добротворчество.
Именно затова използвам случая да отправя следното послание към всички медии и телевизионни зрители, които си губят времето (и не малко мозъчни клетки) с „риалити“ програми за биг брадъри, къртици, ферми и фермери и т.н.: моля ви, не наричайте участниците в подобни формати „звезди“, защото показването по телевизията само по себе си не прави никого звезда. Когато считате тези хора за звезди, унищожавате представата за истински интелект и талант. Истинските звезди, истинските герои сред нас са всички майки и бащи и баби и дядовци, които отглеждат децата си с любов и отдаденост и така ни позволяват да се наслаждаваме на неподправен детски чар, искреност, топлина и талант.
Присъединете се към Truestory.bg и във Facebook – там ще откриете още мнения по теми от деня и завладяващи истории, които си струва да прочетете.
