„You may say that I’m a dreamer.
But I’m not the only one.
I hope someday you’ll join us.
And the world will live as one“
Със сигурност Джон Ленън не е бил единственият мечтател, но е бил един от най-слушаните. Неговите идеи за мир, любов, разбирателство, за един по-добър свят са живи и също толкова актуални, както през вече отдалечаващата се 1970 г. Тогава излиза албумът John Lennon/Plastic Ono Band, продуциран от самия Ленън, неговата муза Йоко Оно и от превърналия се впоследствие в скандален образ Фил Спектър.
Животът на Джон Ленън е низ от възходи, падения, разочарования, прераждане, слава, противоречия и завършва с неговата преждевременна и нелепа смърт в Ню Йорк на днешната дата преди 35 години.
Но пътят на този кумир на няколко поколения започва по съвсем обикновен начин. Роден на 9 октомври 1940 година в Ливърпул, Великобритания, Ленън няма особено розово детство. Той израства в семейството на леля си Мими и чичо си Джордж, като поддържа близка връзка с майка си Джулия Ленън до самата й смърт през 1958 г. Баща му не е част от живота му.
Тъй като леля му не подкрепя любовта на малкия Джон към музиката, която се пробужда от ранни години, майка му се явява човекът, на когото светът трябва да благодари, защото тя подклажда в Ленън онзи огън, който го подтиква да зареже учебниците и да хване китарата (не че по принцип смятам това за добра идея, но в случая се оказва тъкмо така!).
През март 1957 г., Джон Ленън основава първата си група The Quarrymen. И тук съдбата се намесва, тъй като при едно тяхно изпълнение през юли същата година в църквата „Св. Петър“ в Ултън, Ливърпул, Джон среща Пол. Всички знаете за кой Пол става дума. Онзи същият, с когото си пасват веднага, мечтаят на едро и започват едно приключение, наречено The Beatles.
След няколко не дотам успешни опита за пробив, най-сетне през май 1962 г. The Beatles подписват с EMI. През октомври същата година излиза първият им сингъл – Love Me Do. През 1963 г. групата е световен феномен. И останалото, както казват, е история.
Междувременно Джон Ленън се жени за Синтия Пауъл, а на 8 април 1963 г. се ражда синът им Джулиън. Едва 5 години по-късно, бракът на Ленън е приключил с гръм и трясък, а той е в артистичните прегръдки на нова жена. Според някои именно тази жена има пръст в много от хубавите и не дотам хубави неща, които се случват с The Beatles и със самия Джон. Тя е Йоко Оно. Двойката споделя любов към изкуството и страстна ненавист към войната и политическите игри на времето. В Гибралтар през март 1969 г. Йоко и Джон минават под венчилото, след което прекарват своя меден месец, устройвайки „креватен протест“ за мир в хотел „Хилтън“ в Амстердам. От април 1969 г. Джон Ленън става Джон Оно Ленън, след като официално променя своето име.
Всичко е чудесно, но докато Ленън изживява най-щастливите си мигове в личен план, The Beatles, след едва 5 скромни години на сцената, се разпадат. Някои обвиняват Йоко, други – Джон, а трети вярват, че „смъртта“ на Пол Маккартни през ноември 1966 г. бележи неизбежния край на групата. Ако не знаете, на негово място е избран двойник. Възможно е оригиналните членове на групата да не са мелили брашно с новия Пол. Но, шегата леко настрана (Всъщност митът „Paul is dead” си е легитимна теория на конспирацията. Но за това повече друг път. Може би.), след разпадането на групата между бившите й членове няма останали много топли чувства.
Джон Ленън поема по свой солов творчески път. След истерията и бийтълсманията, той е разочарован и огорчен от славата и от скъперниците, в които тя превръща хората. Ленън е мечтател. Той наивно вярва в абстрактни и неизгодни в световен план конструкции като глобален мир, нахранване на гладните, помагане на бедните, сваляне на тираните от високите стъпала на властта… и щастливата любов леко му убягва, за съжаление, защото с Йоко се разделят и събират няколко пъти. След една от разделите им се ражда синът им Шон Оно Ленън. Джон става баща на 35-ия си рожден ден.
За известно време Джон се оттегля от светлините на прожекторите и се отдава на семейството си. През ноември 1980 г. Ленън се завръща, изпълнен с енергия, идеи и планове. В главата му вече се оформя следващият му проект в музикален план, като дори е положено началото на нови записи.
Но знаем, че тази история няма хепи енд. В една необичайно топла нюйоркска вечер, връщайки се от звукозаписното студио, Джон и Йоко решават да походят пеша няколко пресечки и напускат безопасността на своята лимузина. Джон е няколко крачки зад Йоко, когато от тъмнината на входа на сградата, в която живеят, се появява непознат мъж. „Господин Ленън“, казва мъжът. След това вади пистолет и изстрелва 5 куршума. 4 от тях попадат в тялото на Ленън. Поне един засяга неговата аорта. Часът е 22:52. Датата е 8 декември 1980 г.
А сега малко за иронията. Светът е изпълнен с нея!
Само 6 часа по-рано Джон Ленън е заснет, докато дава автограф на не кого да е, а на човека който малко по-късно ще сложи край на живота му – Марк Дейвид Чапман. Най-големият мечтател, прекарал голяма част от зрелия си живот, отричайки насилието, оръжията, войната, умира на улицата след трагичен акт на насилие. Прострелян.
А най-ироничното, според мен и най-тъжното, е какво се случва след смъртта му. Разбира се оставяме настрана темата за стойността на наследството, оставено от Ленън. То безспорно е безценно, вечно и ще продължава да вдъхновява мнозина за години напред. Музиката му продължава да говори вместо него. В нея са въплътени мъдрост и прозорливост от съвсем друго време и измерение, идеали – твърде възвишени, за да бъдат възприети от голяма част от света и до днес. Но… както обикновено се случва с всяко нещо, наследството на Ленън, преди всичко друго, е и бизнес. Много, много доходоносен бизнес. Иронично е, че от смъртта му най-много е спечелила любовта на живота му – Йоко Оно. И EMI records, разбира се. Напускани са хиляди mastered, re-mastered, re-re-mastered и т.н. издания на неговите албуми и песни. И на всички тях е записано „The copyright in these sound recordings is owned by Yoko Ono Lennon/EMI Records Ltd“. А наскоро дори правата върху откъс от интервю с Ленън са отстъпени от Йоко за реклама на… Citroën DS3! Не, тя не го е направила за пари, в никакъв случай!
Какво ли би си помислил Джон Ленън за всичко това?
Къде са мечтателите?… Останаха ли такива балъци?
Има ги. Винаги ги е имало. И винаги ще продължава да ги има.
Джон Ленън може би никога не е бил единственият, но винаги е бил един от най-големите.
Затова днес аз склонявам глава в знак на огромно уважение, пускам си Imagine (re-mastered, естествено) и с тъга отбелязвам деня, в който светът загуби един от своите мечтатели.
Присъединете се към обществото на Truestory.bg във Facebook, където ще откриете още завладяващи истории за велики личности, интересни инициативи, любопитни места и събития!
