„Аз почти винаги пиша – също както почти винаги дишам.“
Джон Стайнбек в писмо до Паскал Ковичи, 1960 г.
Джон Ърнест Стайнбек-младши е американски писател, драматург и есеист, носител на Нобелова награда за литература (1962 г.) и на Пулицър за „За мишките и хората“ (1937 г.), „Гроздовете на гнева“ (1939 г.) и „На изток от рая“ (1952 г.).
Стайнбек е роден на 27 февруари 1902 г. в малкото градче Салинас, Калифорния. Баща му, Джон Стайнбек-старши, работи като чиновник в общинската администрация на Монтерей, а майка му, Олив Хамилтън, е бивша учителка. Именно от нея Джон наследява страстта си към книгите и литературата. Работата в захарна фабрика в близост до Салинас, както и сблъсъкът с по-грубата страна на преселническия живот и тъмната страна на човешката природа, по-късно провокират Стайнбек да напише прочутата повест „За мишките и хората“.
Най-емблематичната му творба обаче несъмнено е романът „Гроздовете на гнева“, чието действие се развива по време на Великата депресия и засяга трагедията, сполетяла хиляди дребни фермерски семейства. Книгата се изучава в много от учебните програми на училищата и колежите в САЩ, а през 1940 г. излиза и филмова адаптация, която от своя страна печели две награди „Оскар“.
„Да си жив, означава да имаш белези.“ — „Зимата на нашето недоволство“, 1961
През 30-те и 40-те години на миналия век Ед Рикетс оказва силно влияние върху творчеството на Стайнбек. Джон често прави малки разходки с Рикетс по калифорнийския бряг, за да си почине от писането и да потърси вдъхновение. Книгата „Морето на Кортес“ разказва за тези пътувания и е публикувана непосредствено преди влизането на САЩ във Втората световна война, което е причината тя никога да не намери широка публика.
„Настоявам, че един писател, който не вярва страстно в съвършенството на човека, няма нито отдаденост, нито място в литературата…“ — из речта при връчване на Нобеловата награда, 1962
Рикетс е прототип на Док в „Улица Консервна“ и „Благодатният четвъртък“, на Ед в новелата „Ярко сияние“ и на различни герои в „В неравна борба“ и „Гроздовете на гнева“. Близкото приятелство на Стайнбек и Рикетс приключва, когато Стайнбек се премества от Пасифик Гроув и се разделя със съпругата си. Преждевременната смърт на Рикетс през 1948 г. (колата му е блъсната от влак) оказва негативни последици върху работата на Стайнбек и той изпада в творческа криза.
„Писателят трябва да вярва, че това, което прави, е най-важното нещо на света. И трябва да се придържа към тази илюзия, дори когато знае, че не е истина.“ — New York Times, 1969
През 1952 г. Стайнбек започва работа върху „На изток от рая“, който той счита за най-добрата си творба. В последния си роман „Зимата на нашето недоволство“ той изследва моралния упадък в Америка. Главният герой Итън става все по-недоволен от ценностната система на хората около себе си. Отношението на автора в книгата е много различно от аморалните и екологичните позиции, които застъпва в творчеството си до момента. Това не му носи успех сред критиката. Огорчен от провала на книгата си, както и от критичните забележки по повод спечелената Нобелова награда през 1962 г., той не публикува художествена литература в последните шест години от живота си.
Джон Стайнбек умира от инфаркт на 20 декември, през 1968 година, оставяйки на света огромно литературно богатство.
„…длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.“ – „На изток от рая“
Заповядайте в страницата на TrueStory.bg във Facebook, където ще научите историите на още много интересни личности.
