Повечето книги, които чета, намирам чрез активно следене на пазара – онлайн (ревюта в медии и блогове, специализирани страници и групи във Facebook, отзиви в Goodreads и т.н.) и посредством лежерни обиколки на книжарници и библиотеки. Понякога обаче попадам на книги, за които или не знам нищо, или имам само бегла представа. Те нахлуват в живота ми, сграбчват вниманието ми мигновено и пререждат десетките други книги, които съм планирал за прочит.
Точно толкова ненадейно до мен достигна 12 Rules for Life: An Antidote to Chaos на канадския клиничен психолог Джордан Питърсън.
Ранна пролет. Следработна делнична вечер. Квартирата на най-добрия ми приятел. Доката пием бира и обсъждаме близки до нас теми, приятелят ми отбелязва (не помня в каква връзка), че е впечатлен от разсъжденията и куража на Питърсън, чиито видеа следи в интернет. Скоро след срещата проучих този психолог и разбрах, че втората му книга е излязла през януари тази година. Заглавието и темата ме заинтригуваха веднага. Въпросът вече не беше дали ще прочета тази книга, а кога ще мога да го направя.
Майска утрин. Милано. Влакът ми за Генуа потегля по пладне. Имам няколко часа и решавам да убия малко време в района на прочутата Миланска катедрала. Озовавам се в уютна книжарница с богат набор от англоезични заглавия. Като потвърждение на мисълта, че няма случайни неща, попадам не на коя да е книга, а на 12 Rules for Life. При това в компанията на книги като Тънкото изкуство да не ти пука на Марк Менсън (която искрено препоръчвам) и Enlightenment Now: The Case for Reason, Science, Humanism, and Progress на световноизвестния психолингвист и когнитивист Стивън Пинкър (която може би ще прочета в близко бъдеще).
Пиша тези редове близо три седмици по-късно и няколко дни след продължителен престой на летището в Белград, който премина далеч по-неусетно от обичайното. Благодарение на книгата на Питърсън.
12 Rules for Life вече е сред най-любимите ми книги и знам, че тепърва ще се връщам към нея, за да препрочитам любими пасажи.
Снимка: jordanpeterson.com
Добрата новина за българските читатели: правата за издаване на книгата у нас вече са купени. Издателството, закупило правата, трябва да бъде похвалено за смелостта да издаде един толкова важен и актуален труд на автор, който неотдавна се превърна в трън в очите на мнозина заради куража си да назовава нещата с истинските им имена.
Накратко за Питърсън. Роден и израснал в провинция Алберта в западните части на Канада, Питърсън е клиничен психолог, преподавател в Университета в Торонто и автор на 12 Rules for Life: An Antidote to Chaos (2018) и Maps of Meaning: The Architecture of Belief (1999). Докато преподава в Харвардския университет, е номиниран за престижната награда Levinson Teaching Prize. Лекциите му по митология и психология, базирани върху Maps of Meaning, са превърнати в популярна телевизионна поредица. Заедно с колеги, Питърсън създава две онлайн програми за себепознание: The Self Authoring Suite и Understand Myself. Питърсън публикува много от лекциите си в своя канал в YouTube, който вече има над един милион абонати.
Отдолу ви представям 12-те правила за пълноценен живот на Питърсън, илюстрирани с преведени от мен откъси от едноименната му книга. Дайте шанс на 12 Rules for Life и сами ще се убедите, че Питърсън се откроява с остър ум, изключителна ерудираност, която му позволява да жонглира с история, философия, митология, психология и попкултура, и умение да представя комплексни теми чрез увлекателни истории.
Сега ви оставям в ръцете на самия Питърсън, а аз продължавам да завиждам благородно на преводача, който ще работи (или вече работи) върху претворяването на 12 Rules for Life на български. Убеден съм, че преводът на подобен текст е интелектуално пиршество, което трудно може да бъде описано с думи.
Стойте изправени
Обърнете достатъчно внимание на стойката си. Престанете да ходите приведени и прегърбени. Кайзвате, каквото мислите. Извадете наяве желанията си, сякаш имате право на тях – поне същото право като другите хора. Ходете изправени и гледайте право напред […] Хората, включително и самите вие, ще започнат да допускат, че сте компетентен и способен (или поне няма веднага да достигат до обратното заключение). Окуражени от положителните отговори, които получавате, ще започнете да се тревожите по-малко. След това ще ви се стори по-лесно да обръщате внимание на тънките социални сигнали, които хората обменят при общуване. Разговорите ви ще протичат по-добре, с по-малко странни паузи. Това ще ви постави в позиция, при която е по-вероятно да срещате хора, да общувате с тях и да ги впечатлявате. Този подход не само действително ще увеличи вероятността да ви се случват хубави неща, но също така ще направи тези хубави неща още по-приятни, когато се случват. Укрепнал и окуражен, можете да изберете да прегърнете Битието [с главна буква в оригинала] и да работите за неговото продължаване и подобряване. С натрупаната сила ще можете да устоите дори когато обичан от вас човек е болен, дори при смъртта на родител, и да помагате на останалите да намират силата, когато иначе те биха изпаднали в смазващо отчаяние. С придобития кураж ще започнете дългото пътешествие на живота си, ще позволите на вашата светлина да блести на божествения хълм […] и ще преследвате полагащата ви се съдба. Тогава животът ви може да придобие достатъчно смисъл, за да държи надалеч покваряващото влияние на смъртното отчаяние. Тогава може би ще сте способен да приемете ужасния товар на Света [с главна буква в оригинала] и да откриете радостта.
Отнасяйте се към себе си като към човек, за когото сте отговорен
Да се отнасяте към себе, сякаш сте човек, за когото сте отговорен, означава да се замислите какво действително би било добро за вас. Не става дума за „това, което искате“. Нито пък за „това, което би ви направило щастливи“ […] Трябва да помислите за бъдещето и да се запитате: „Как би могъл да изглежда животът ми, ако полагах подходящите грижи за себе си? Каква кариера би ме предизвикала и би отключила продуктивността и полезността ми, така че да мога да поема своя дял от товара и да се радвам на последствията? Какво би трябвало да правя, когато имам известна свобода, за да подобря здравето си, да разширя познанията си и да укрепя тялото си?“ Трябва да знаете къде се намирате, за да можете да започнете да чертаете своя път. Трябва да знаете кои сте, за да можете да разберете с какво разполагате и да се поставите в по-изгодна позиция спрямо ограниченията си. Трябва да знаете накъде сте се запътили, за да можете да ограничите мащаба на хаоса в живота си, да възстановите реда и да позволите на божествената сила на надеждата да оформя света. Трябва да определите къде отивате, за да можете да преговаряте във ваша полза, така че да не се възмущавате и да не бъдете отмъстителни и груби. Трябва да изразите собствените си принципи, за да се предпазите от хората, които искат да се възползват неправомерно от вас, и за да сте в безопазност, докато работите и играете. Трябва да внимателно да си наложите дисциплина. Трябва да изпълнявате обещанията към себе си и да се възнаграждавате, така че да можете да се доверявате на себе си и да се мотивирате. Трябва да решите как да действате спрямо себе си, така че да имате най-голям шанс да се превърнете в добър човек и да останете такъв.
Сприятелявайте се с хора, които ви желаят най-доброто
Ако имате приятел, чието приятелство не бихте препоръчали на сестра си, баща си или сина си, тогава защо вие самите имате такъв приятел? Може би ще отговорите: от лоялност. Лоялността обаче не е същото като глупостта. Лоялността се договаря, справедливо и честно. Приятелството е реципрочна уговорка. Вие не сте морално задължени да подкрепяте човек, който прави света по-лошо място. Точно обратното. Би трябвало да избирате хора, които искат нещата да бъдат по-добре, не по-зле. Избирането на хора, които ви носят позитиви, е нещо хубаво, не егоистично. Уместно и похвално е да се свързвате с хора, чийто живот би се подобрил, когато виждат, че вашият живот се подобрява. Ако се заобикаляте с хора, които ви подкрепят по пътя нагоре, те няма да толерират цинизма и разрушителността ви. Вместо това ще ви насърчават, когато правите добро на себе си и на останалите, и ще ви наказват внимателно, когато не го правите.
Сравнявайте се с човека, който сте били вчера, а не с друг човек днес
Бъдете внимателни, когато се сравнявате с други. Веднъж достигнали пълнолетие, вие сте уникални. Вие имате свои собствени специфични проблеми – финансови, интимни, психологически и др. Тези проблеми са част от уникалния контекст на вашето съществуване. Кариерата или работата ви са подходящи или неподходящи за вас по личен начин и според уникалното им взаимодействие с останалите специфични аспекти на живота ви. Трябва да прецените колко време да отделите за едно нещо и колко за друго. Трябва да решите от какво да се откажете и какво да преследвате […] Щастливото пътуване спокойно би могло да бъде за предпочитане пред успешното пристигане… Питайте и ще получите. Почукайте и вратата ще се отвори. Ако питате, сякаш искате, и чукате, все едно желаете да влезете, може да получите възможност да подобрите живота си – мъничко, много, изцяло, а това подобрение ще доведе до напредък и в самото ви съществуване.
Не позволявайте на децата си да правят каквото и да било, което ви кара да не ги харесвате
Родителите, които отказват да поемат отговорност за дисциплинирането на децата си, смятат, че могат просто да избегнат конфликта, необходим за правилното отглеждане на едно дете. Те избягват да бъдат лошото момче (в краткосрочен план). Така обаче изобщо не спасяват и не предпазват децата си от страх и болка. Точно обратното: осъждащият и незаинтересован социален свят ще предложи далеч повече конфликти и наказания, отколкото би могъл да направи един осъзнат родител. Можете да дисциплинирате децата си, а можете и да прехвърлите тази отговорност на грубия, незаинтересован и осъждащ свят, но мотивацията за втория избор никога не трябва да се бърка с любов.
Подредете собствената си къща, преди да критикувате света
Замислете се за обстоятелствата, в които се намирате. Започнете с малките неща. Възползвали ли сте максимално от предоставените ви възможности? Полагате ли усилия в кариерата или дори в работата си или позволявате на огорчението и възмущението да ви спират и да ви теглят надолу? Помирили ли сте се с брат си? Отнасяте ли се с достойнство и уважение към брачния си партньор и децата си? Някои от навиците ви вредят ли на здравето и благоденствието ви? Поемате ли реално отговорностите си? Казали ли сте онова, което имате нужда да кажете, на приятелите и близките си? Има ли неща, които бихте могли да направите, които знаете, че бихте могли да направите, които биха подобрили положението ви? Почистили ли сте живота си? […] Не винете капитализма, радикалното ляво или несправедливостта на враговете си. Не преустройвайте държавата, докато не сте подредили собствения си живот. Имайте известна смиреност. Ако не можете да постигнете мир у дома, как се осмелявате да опитвате да управлявате град?
Преследвайте само онова, което ви носи усещане за смисъл
По-добре да имате смисъл в живота си, отколкото да имате това, което желаете, защото е възможно да не знаете нито какво искате, нито от какво действително се нуждаете. Смисълът е нещо, което ви намира по собствено усмотрение. Вие можете да създадете предпоставките, можете да последвате смисъла, когато той се покаже, но няма как да го създадете по собствена воля. Смисълът означава, че сте на правилното място в правилното време, че сте намерили правилния баланс между ред и хаос, където всичко се нарежда по възможно най-добрия за момента начин […] Смисълът е максималният баланс между, от една страна, хаоса на трансформацията и възможността и, от друга, на дисциплината, присъща на първичния ред, който има за цел да установи нов ред от наличния хаос, който ще бъде още по-безупречен и способен да породи още по-балансирани и продуктивни хаос и ред. Смисълът е Пътят, пътеката на по-обилния живот, мястото, където живеете, когато сте водени от Любовта и говорите Истината [и трите думи са с главни букви в оригинала] и когато нищо от това, което искате или бихте могли да искате, не взема надмощие точно над това. Правете само това, което е смислено, а не това, което е изгодно.
Казвайте истината – или поне не лъжете
Ако кажете „не“ на шефа, брачния партньор или майка си, когато е необходимо, вие се превръщате в човек, способен да казва „не“, когато е необходимо. Ако обаче кажете „да“, когато се изисква да кажете „не“, вие се превръщате в човек, който може да казва единствено „да“ дори когато е повече от ясно, че е настъпил моментът да кажете „не“. Ако понякога се чудите как напълно обикновени, благоприлични хора могат да се озоват в положението да извършват ужасните неща, които са правили охранителите в гулажките лагери, сега вече имате отговора. В момента, в който „не“ е трябвало да бъде казано твърдо, вече не е бил останал и един човек, способен да го каже.
Подхождайте към другите хора като източник на ново познание
Изслушвайте себе си и хората, с които разговаряте. Тогава мъдростта ви се състои не от знанията, които вече имате, а от непрестанното търсене на знания, което е най-висшата форма на мъдрост. Именно поради тази причина пророчицата на Делфийския оракул в Древна Гърция се изказва най-ласкаво за Сократ, който винаги търсел истината. Тя го описва като най-мъдрия сред живите, защото той знаел, че това, което знае, е нищо.
Подбирайте внимателно думите си
Защо отказвате да бъдете конкретни, когато конкретизирането на проблема ще направи възможно намирането на решение? Защото за да бъдете точни в идентифицирането на проблема, трябва да признаете неговото съществуване. Защото за да упоменете проблема, трябва да позволите на самите себе си да знаете какво искате, да речем от приятел или любовник, и така, когато не го получите, ще знаете, точно и ясно, и от това ще боли, остро и специфично. В процеса обаче ще научите нещо, което ще можете да използвате в бъдеще, а алтернативата на тази единична остра болка е тъпата болка на неспирната безнадеждност, неопределения провал и чувството, че времето, ценното време, ви се изплъзва […] Ако не знаете къде точно се намирате, тогава бихте могли да сте където и да било. „Където и да било“ включва прекалено много места, на които можете да бъдете, и някои от тях са доста лоши. Трябва да определите местата, на които сте били в живота си, защото в противен случай не можете да стигнете там, накъдето сте се запътили. Не можете да стигнете от точка А до точка Б освен ако вече не сте при точка А, а ако сте „където и да било“, вероятността да сте при точка А всъщност е много малка […] Казвайте това, което имате предвид, за да можете да разберете какво имате предвид. Правете това, което казвате, за да видите какво ще се случи. После наблюдавайте внимателно. Отбележете грешките си. Изразете ги. Стремете се да ги поправите. Така ще откриете смисъла на живота си.
Не притеснявайте децата, докато карат скейтборд
Един определен тип социално конструктивистка теория приема догматично, че светът би бил много по-добро място, ако момчетата биват социализирани като момичетата […] Според почитателите на този подход агресията ще бъде намалена само когато юношите и младежите „приемат същите стандарти за поведение, към които жените традиционно са насърчавани да се придържат“. Има толкова много грешни неща, свързани с тази идея, че е трудно да прецениш откъде да започнеш […] Не е вярно, че агресията просто се научава. Агресията е там отначало. Има древни биологични кръгове, […] които стоят в основата на отбранителната и хищническата агресия […] Агресията е в основата на стремежа да бъдем изключителни, да не можем да бъдем спирани, да се състезаваме, да печелим – да бъдем активно добродетелни, поне в една област […] Най-малкото [агресията] е необходима за самоотбрана.
Погалете котката, която се изпречва на пътя ви
Ако сте бдителни, дори в лош ден може да имате достатъчно късмет да се натъкнете на малки възможности [да бъдете с една идея по-щастливи]. Може би ще забележите малко момиче да танцува на улицата, защото е облечено от горе до долу в балетен костюм. Може би ще изпиете чаша особено хубаво кафе в кафене, на което му пука за клиентите. Може пък да си откраднете десетина или двайсет минутки, за да направите нещо малко и нелепо, което ще ви разсее или ще ви напомни, че можете да приемете абсурдността на съществуването със смях […] Или докато се разхождате и главата ви се върти, пред вас може да се появи котка и ако я проследите внимателно, за петнайсетина секунди ще си припомните, че чудото на Битието [с главна буква в оригинала] би могло да компенсира незаличимото страдание, което го съпътства.
Заглавно изображение: Facebook страницата на Джордан Питърсън
