Това е историята на една успяла българка в чужбина, която обича да показва красотата, емоцията и автентичността във всичко живо около нас, чрез фотографията. Тя живее в Израел и участва в първата ИнстаАрт изложба за творци в дните, когато Инстаграм е нова апликация. Оттогава има публикации във Vogue Italia, Dark Beauty Magazine и други онлайн списания. Снимките й са впечатляващи, карат те да чувстваш и да се замислиш.
Първоначално Диана Томова се занимава с медицина и учи медицинска химия в медицинския факултет в Йерусалим, но посоката на мечите й се променя изцяло, когато по време на последния й семестър се разболява и прекарва година и половина сред лекари, изследвания и много въпроси без отговор. Именно тогава фотографията се превръща в лечение, като й дава извънредни сили да открива нови места и да концентрира енергията си в положителни неща. Скоро обаче разбира, че новото й хоби е и нейн талант: „Фотографията и обработката на снимки са нещо, с което мога да се занимавам по 12-14 часа без почивка и да не усетя, че съм работила дори минута. Това е моят израз на творчество.”
Здравей, Дая:) Разкажи ни повече за себе си? Как реши да се насочиш към фотографията и кога откри тази професия, като изкуство и важна част от теб самата?
Дая: Здравей и благодаря за поканата! Казвам се Диана Томова (Дая Том) и се занимавам с фотография от 5 години.
Целите и посоката на мечтите ми се промениха изцяло в последните месеци на висшето ми образование. От малка бях решила, че ще се занимавам с медицина и така и се намерих в медицинския факултет в Йерусалим, учейки медицинска химия. По време на последния ми семестър се разболях и прекарах година и половина сред лекари, изследвания и много въпроси без отговор. Бях слаба и едва излизах от дома. В един от тези дни събрах сили да се разходя и по пътя видях интересна за мен сцена, която не бих могла да опиша с думи, вдигнах простичкия си телефон и я заснех, по начина, по който я виждам. За месеци се пристрастих към този начин на изразяване и фотографията се превърна в моето лечение, като ми даваше извънредни сили да откривам нови места и да концентрирам енергията си в положителни неща.
Кой е любимият ти вид фотография?
Дая: Като любителка обожавам артистични пейзажи от типа на творбите на Мико Лагерстед и подводни снимки, като тези, които Бен Тоуърд създава под огромни вълни в морето. Като фотограф обичам всеки жанр на изкуството, но най ме влечат артистичните портрети. Снимки, които те карат да почувстваш нещо, или да се замислиш.
Дая Том – Additional.
Какво обичаш да снимаш най-много?
Дая: Работата с хора е изключително предизвикателна и възнаграждаваща. Обичам да показвам красотата, емоцията и автентичността във всичко живо. А и морските пейзажи си имат специално местенце в обектива ми.
А какво не обичаш?
Дая: Честно казано ми е трудно да отговоря… може би този момент, в който хората искат да ги снимам и позират драматично пред камерата. Моята камера все търси истинското.
Коя е перфектната снимка за теб?
Дая: Снимка, която успява да грабне вниманието и има силно въздействие върху сърцето или ума ти. Дали е чрез красота или смисъл, за мен няма значение. Едни от любимите ми кадри са считани от мнозинството за страховити, така че всеки с филтрите си.
Би ли ни разкрила няколко трика за по-хубава профилна снимка?
Дая: Първо, не давайте камерата на мама.
Шегувам се. И все пак, човекът зад камерата трябва да е някой, който се възхищава от вас, по какъвто и да е повод. Човешката психология ни кара да харесваме хора, които се занимават с това, което обичат. Така че помолете приятелка да ви снима, докато свирите на китарата или четете любимата книга, или без ваше знание. Когато позираме пред камерата, автентичната ни емоция се губи в повечето случаи, ако не сме професионален модел.
Кое е най-интересното място, на което си сниимала?
Дая: Опасностите понякога ни карат да се чувстваме по-живи и затова бих казала, че беше интересно до границата между Сирия и Израел. По време на пътуване с приятел попаднахме на изоставена военна база и естествено трябваше да снимам там. Може би бяхме десет минути в опасната зона. Докато не постигнах точния кадър, не се съгласих да слезна от мястото. Приятелят ми беше бял като платно.
Дая Том. Грим: Ifat Itzhaki. Модел: Victoria Vasilenko.
Сподели ни някоя забавна случка по време на снимки?
Дая: Най-забавното по време на снимки са странните пози, в които се намирам докато търся точния ъгъл, в който искам да снимам. В реката Ярден това почти ми коства камерата.
В кариерата си на фотограф си осъществила десетки интересни проекти. С кои от тях се гордееш най-много? Можеш ли да посочиш един или два, които имат по-голямо значение за теб?
Дая: До момента най-близкият проект до сърцето ми остава и най-страховитият. Снимах поредица от автопортрети съвсем спонтанно в гората. Исках да покажа липсата на автентичност и истина в обществото в наши дни. Всички персонажи в снимките са представени от мен, като изразяват с общия си външен вид и маска племе.
Разкажи ни историята около снимките, публикувани във Vogue Italia, Dark Beauty Magazine. Как стигна до това да бъдеш част от тези издания?
Дая: Eдин ден реших да се престраша и да им изпратя свои фотографии. Изненадата винаги е приятна, когато редакторите харесват творбата ти достатъчно, за да я публикуват, било то в списание тип Facebook страница или във Вог. Истината е, че зад всеки добър фотограф се крият десетки хиляди лоши снимки.
Откъде черпиш вдъхновение?
Дая: Подсъзнателно от всичко – филми, приказки, психология, ежедневни ситуации, музика… Едно от най-вълнуващите неща е да успееш да свържеш любима песен със свой кадър, с помощта на точно настроение и атмосфера.
Пет причини защо фотографията е твоята страст?
Дая: Фотографията ми позволява да изразя себе си по възможно най-суровия и автентичен начин. Тя се развива безкрайно и винаги ще има накъде да се стремя като фотограф. Свързва ме с хора и места, които се превръщат в част от живота ми.
Фотографията и обработката на снимки са нещо, с което мога да се занимавам по 12-14 часа без почивка и да не усетя, че съм работила дори минута. Това е моят израз на творчество.
Дая Том – The End.
Какви са правилата на успешния фотограф?
Дая: Добрият фотограф се доверява на инстинктите си, не на това, което хората около него мислят. Той може да приема конструктивна критика и знае как да забравя останалата. Винаги помага на моделите си да се чувстват комфортно и ги слуша, не само с ушите, но и с очите си. Снима всичко, което го влече и си позволява да импровизира с това, което има. Учи се от по-добрите, вместо да ги приема като конкуренция. Не се страхува от откази и не спира да се учи, нивата на успех и изпълнение във фотосесиите нямат крайна граница. Той не се нуждае от най-напредналата техника, за да достигне високо ниво в резултата си. Знае да използва докрай техниката, с която разполага.
Най-хубавото нещо, в професията ти е…
Дая: Това, че ме свързва със страхотни хора с подобен на моя характер. Особено сърф фотографите, с които се чувствам съвсем у дома.
Какви са бъдещите ти проекти?
Дая: Колкото и техниката да е маловажна, смятам да я обновя и да снимам подводна и сърф фотография по-професионално. А и смятам да се завърна към корените си с повече файн арт фотография.
Извън фотографията с какво обичаш да се занимваш?
Дая: Тази година открих удоволствието в скулптурното изкуство, да можеш да дариш живот на парче глина с ръцете си е невероятно. Освен това се потопих и в света на сърф културата. Тези неща ми дават страшно много жизненост.
Какво си каза, когато видя за първи път сърф и какви са причините да се потопиш в този спорт?
Дая: Години наред гледах смели хора, с нищо повече от дъска, в морето, сред огромни вълни и им се възхищавах отдалеч. Да си сред тази стихия и да умееш да я следваш успешно с тялото си… това за мен е изумително. Като дете имах доста неприятен сблъсък с вълните, което ми дари дългогодишен страх от тях. Отне ми години да се науча да плувам. Това лято реших да погледна страха в очите и да се сбогувам с него. За мен сърфът е невероятен извор на сила.
Развиваш своя талант в чужбина, в Израел? С какво те покорява тази държава?
Дая: Обичам близостта на морето и факта, че дори през месец февруари мога да бъда сред вълните. Климатът тук е изграден от два сезона – лято и „зима“, която наподобява нашата есен.
Хората тук са прями и ако нещо не им харесва, ще ти го кажат в лицето. Доста рядко се среща лицемерието.
Колкото и изненадващо да звучи, Израел е много сигурно място – мога да се разхождам в 4 сутринта сама с камерата си и без страх от каквото или когото и да е било. Ежедневието и новините по медиите са в постоянен контраст.
Какво те изненада най-много, когато пристигна в земите на древност и съвремие?
Дая: Най-повърхностната ми изненада беше стената на плача в Йерусалим. Само ще кажа, че тукашните фотографи са добри. В реалността е по-малка от очакванията. Изобщо, Израел е малка държава. Ако между Пловдив и София пътуваме повече от час, тук има градове, залепени един за друг. Можеш да пресечеш улица и да се намериш в друг град. За мен това е забавно.
Няколко години тук ти показаха, че…?
Дая: Единствената константа в живота е промяната. Дори самите ние, в най-сигурните си места, дълбоко в себе си сме склонни и способни на драстична промяна.
Дая Том. Модел: Natalia Baiborodin.
Какво ще кажеш на някой, който се двуоми дали да посети Израел и кои са местата, които трябва да види задължително?
Дая: Ако негативният аргумент е страх от терор, не се колебайте изобщо. Това е супер сигурна държава. Само на два часа път от дома можете да видите пустинята Негев, кратерът Рамон е едно от местата, на които съзерцаването на звездите, Млечния път и метеоритните дъждове е уникално преживяване. Плачещата стена в Йерусалим и реката Ярден са само на 2-3 ч разходка с кола една от друга. В Тел Авив нощният живот е много развит. Ако сте гладни в 2 посреднощ, няма проблем. Ако искате да слушате музика на живо или да танцувате до зори… това е мястото. На юг в Ейлат, можете да посетите подводната обсерватория в Червено море, а в централната част на Израел Средиземно море е изключително достъпно и топло повече от 180 дни в годината. Има какво да се види в Израел.
А на теб липсва ли ти България?
Дая: Страшно, да. Това е моят дом. Нашата земя и природа са незаменими. Празниците и културата ни също.
Къде виждаш бъдещето си – у нас или зад граница?
Дая: Това е въпрос, на който все още ми предстои да си отговоря категорично.
За какво мечтаеш в професионален и личен план?
Дая: Мечтата ми е да пътувам, да продължа да развивам уменията си и да живея дните си пълноценно.
Твоето пожелание към читателите на TrueStory.bg?
Дая: Желая на читателите на TrueStory.bg големи мечти. Осмелявайте се да мечтаете и следвайте мечтите си!
Още интересни разговори ще откриете във Facebook страницата на TrueStory.bg!
