Продължение от част I.
Приключението в Тунис продължава. Вторият ми ден в пустинята започна със ставане в 04:00 ч., а причина за това е пътуването към пресъхналото езеро Шот Ел Джерид, където ми предстоеше да наблюдавам един от най-красивите изгреви, които съм виждала през живота си.
След многобройните снимки на неописиемото изживяване, с цялата група се отправяме към Тозьор, единственият град-оазис, където се срещат всички пустинни ветрове, но някак си все още не е затрупан от пясъка. Градчето също така е известно и с многобройните си плантации с финикови палми, от които се произвеждат световноизвестните с качествата си фурми. Те са един от страхотните подаръци, които може да вземете за близките си в България. От там се отпряваме към оазиса Шебика, който безспорно е едно от най-красивите места в северна Африка, а уникалната гледка, която ме заобикаляше, със сигурност ще остане в съзнанието ми за дълго време.
Какви чудеса само сътворява природата! Доказателство за това са и така наречените „пустинни рози“ – кристализирал пясък, който е под формата на цвете. В оазиса също така може да бъде видян малък водопад – мястото, където е сниман известния филм „Английският пациент“.
Денят ми продължи с джип сафари в пустинята, което вдигна адреналина ми до краен предел. Шофьорите на джиповете, с които пътуваше нашата група, правеха шоу след шоу, минавайки през все по-големи и стръмни дюни без никакъв проблем. Когато слязохме от джиповете, се озовахме навътре в пустинята Сахара, а в далечината се виждаше мираж. Легендата гласи, че Фата Моргана е фея, която сътворявала виденията с цел да примамва пътешествениците. Но, разбира се, за всичко това има и научно обяснение. Миражите са рядко срещано оптично явление, при което далечни обекти се виждат многократно и с разнообразни изкривявания на небето. Това, което виждах, беше трудно да се определи. На мен ми приличаше по-скоро на далечен остров, други хора чух да го определят като „Планина!“, „Не, това е част от пустинята!“, „Глупости, това е просто пясък“. Неоспоримо е обаче, че нещото в далечината беше призрачно красиво и чудновато.
Продължихме пътя си и след още няколко екстремни преминавания на пясъчни дюни достигнахме до локацията, където през седемдесетте години на миналия век е заснета голяма част от трилогията „Междузвездни войни“. За феновете на филма това би било истинско приключение, като там отново имах възможността да яздя камила и да се снимам с пустинна лисица. Но след вчерашните ми приключения с бебето камилата – Антонио Бандерас младши, това не ми се струваше като добра идея.
Следва продължение…
