Продължение от част 2.
Ден трети – поредното ставане рано сутринта и потегляне към столицата град Тунис, където групата ни премина през главния пазар, изпълнен със занаятчии и търговци, които те приканват от всички страни да си купиш нещо от тях. Избягвайки тълпата от търговци и туристи, излязохме на главната улица, по която имахме свободно време за разходка. Явно това беше търговската улица, защото беше изпълнена с множество магазини за дрехи, обувки и други текстилни изделия. Силно изморена от бутаницата и лудницата реших да си взема занаятчийски сладолед. Уви, с майстора на сладолед ни беше трудно да се разберем. Аз му говорех на английски, той отговаряше на френски и така след пет минутно гадаене на вкусовете сладолед, изборът ми беше на лице. Чух продавача да казва: „Добро, добро!“
„Сърбия?!“ – възкликнах аз ухилена до уши.
„А не, Македония!“ – отвърна продавача, посочвайки табелата над главата си, на която с големи букви пишеше: „Занаятчийски сладолед – Македония“.
„Аз съм от България!“ – заявявам гордо.
„Ооо, братя, братя, ние сме братя!“ – отговори радостно македонеца.
За съжаление, нямах достатъчно време, за да поговоря с него и да го попитам защо е тук и как е решил да се занимава точно с това. В едно обаче съм сигурна: тази среща зарадва еднакво силно и двама ни. А сладоледът беше изключително вкусен, определено ви го препоръчвам!
Фотограф: Преслава Петрова
По-късно посетихме и музея Бардо, в който е подбрана най-голямата колекция на антични римски мозайки в света. Всички мозайки пленяват посетителите със своето изящество и запазеност. През цялото време, когато преминавах от зала в зала, не спирах да се чудя колко ли трудно е било да се сглобят – парче по парче и как такива изящни картини с толкова много детайли са създавани преди хиляди години. Не остана подминат и фактът, че именно в една от най-изящните зали, точно преди четири години, е бил извършен атентат, при който умират над двадесет туристи.
След това групата ни се отправя към Сиди Бу Саид – красиво местенце, напомнящо на Санторини, заради своите бели къщи със сини врати и прозорци. Селцето е под егидата на ЮНЕСКО и привлича художници от цял свят, заради своята изящност и панорамна гледка към Тунизийския залив.
Фотограф: Преслава Петрова
Последният ни ден е запълнен с екскурзия, която е описана от екскурзоводите като – „екскурзия само за ценители“. Отправяме се към полуостров Бон, който се намира в североизточния край на крайбрежието на Тунис. Гледката от брега е невероятна, а само на около 100 км, от мястото на което се намирах, можех да видя сицилиански островчета. Посетих град Келибия, който е разположен на брега на морето и там се намира изключително запазена древна византийска крепост, от която се открива изглед не само към морето, но и към целия град.
Фотограф: Преслава Петрова
Екскурзията ни продължава към Керкуан – древен финикийско-пунически град, който също е обявен за паметник на ЮНЕСКО, заради своите изключително добре запазени останки от финикийската епоха. При огледа на разкопките виждаме ясно разликата между „богатия“ и „бедния“ квартал, както и впечатляващите бани и тоалетни, направени с мазилка, която и до днес е непокътната. Имено финикийците са първият народ, който започва да прави мозайки, който сглобява кораби по съставни части и създава азбука, която е лесна за научаване. В близост до града е намерен и некропол, в който е открит саркофаг на жена. В музея, намиращ се в близост до селището, са изложени предмети, които са открити по време на археологическите разкопки, както и тези, намерени в гробницата. Жената, погребана в саркофага, е била с множество вещи, които хората по онова време са считали, че ще ѝ бъдат необходими в задгробния живот.
Фотограф: Преслава Петрова
Програмата ни за деня приключва с посещение на винарна Бакхус, където дегустирах различни регионални вина, които не могат да бъдат намерени и опитани на нито едно друго място. Собственикът на винарната разказа, че вината му са предназначени за тунизийския пазар. Тъй като производството на вино, сравнено с други европейски държави, е прекалено малко, няма как да бъде изнасяно местно вино в чужбина. Дегустацията ни завърши с купуването на бутилка първокласно вино за спомен, а връщането на групата обратно към хотела се оказа много весело.
Фотограф: Преслава Петрова
Така приключи пътешествието ни в Тунис – интересна и непозната до този момент страна. Определено не може да бъде сравнена с никоя друга, която съм виждала при пътуванията си в Европа и точно това я прави толкова вълнуваща за милиони туристи всяка година.
