Мария Петрова е на 25 г. Има бакалавърска степен по българска филология от СУ „Св. Климент Охридски“ и магистърска степен по европеистика от същия университет. Обучавала се е по различни академини програми във Венеция и Виена, а през последните години се е отдала на доброволчество и работа по проекти. Участвала е в редица семинари и обмени в Рим, Берлин, Торино, Страсбург, а преди няколко седмици се завърна от последното си приключение в Турция. Там работи в бюро на Eurodesk в Анкара в продължение на два месеца. Третият месец прекарва в Дидим заедно с младежи от 14 държави, като целта е била да организират фестивал за хора с увреждания, наречен Disabled free festival. Проектът й в Турция е награден за най-устойчив и иновативен, което й дава възможността да се включи в кратък документален филм на турската национална телевизия.
Много от сънародниците ни смятат, че познават отлично Турция: кебап, евтини дрехи, Истанбул, някоя и друга екскурзийка до множеството морски курорти, пъстра култура, с която не желаят да се сблъскват често, хора, за които са си съставили мнение предимно от учебниците по история, консервативност, забулени жени, жалка демокрация…
Личен архив: Мария Петрова
Моята Турция е далеч по-различна. Онова, с което се сблъсках, провокира множество въпроси, разби куп стереотипи и ми даде изживявания, които ще помня цял живот. След като поживях няколко месеца в Анкара, където участвах като доброволец в програма в областта на неформалното образование, след месец, прекаран на морето (в Дидим), през който се включих в организацията на фестивал за хора с увреждания, след международен фестивал по парапланеризъм, след обиколки из страната, след многобройните възможностти за общуване с местни жители, млади и стари, бедни и богати, след посещението ми по домове за стари хора, центрове за хора със специални нужди, след заснемането на видео материали и споделянето на истории, за които няма да научите от медиите, след размирици и атентати, след живот зад резиденцията на турския министър-председател Реджеп Ердоган, след конференции с участието на министри и кметове и след стотици други истории, които ще помня дълго, Турция остава в съзнанието ми като страната, която ми е дала най-много до този момент откъм личностно израстване. Турция ми даде поводи за размисъл, истински изживявания, дълбоки приятелства и живот в най-пълния смисъл. Южната ни съседка освен това ми отвори очите за онази реалност, която изобщо не познавах от българската преса или телевизия.
Личен архив: Мария Петрова
Може да е било въпрос на късмет или на приятна изненада, която не очаквах да ме споходи, защото аз самата имах колебания. В същото време желаех да предизвикам себе си и да дам шанс на една по-различна култура да ми се представи в най-цялостния си вид. През последните няколко години живях и учих за кратко в Рим, Виена, Венеция и посетих редица други страни. Никога не съм проявявала особен интерес към Турция. Една случайна среща обаче промени нагласите ми.
При престоя ми във Виена една от най-близките ми приятелки бе туркиня. Това бе повратната точка, която ме отведе в Анкара по проект на голяма организация. Ден подир ден сломявах митове и трупах впечатления, които ще ви представя сега.
1. Турция не е само забрадки и консервативно мислещи хора. Противно на публикациите в българските медии, в Турция се сблъсках с много хора с изключително отворено съзнание към заобикалящия ги свят, за които религията не е животоопределяща. Много от приятелите ми и техните семейства се самоопределят като европейци, а някои от тях са атеисти. Мечтите на повечето се свързват с пътувания зад граница, добра работа и спокоен живот – все неща, по които всички ние си приличаме. Разликата произтича от това, че младите турци мечтаят за повече демокрация и заравяне на томахавката с правителството. Писнало им е от войни, размирици, напрежение и разделение. Въпреки тези проблеми, въпреки чувството на несигурност и войнственост, тези млади хора са решили да останат в родината си и смятат, че има причина да бъдат родени именно в Турция. Много от младите момчета с гордост ми показваха снимките си от казармата. Противно на общоприетото мнение, те са наясно с тежкото положение на жените в тяхното обществото и се опитват да променят възгледите си в тази насока. Срамуват се от някои от сънародните си, които представяли родината им в отрицателна светлина. Религиозното разделение се свързва най-вече с нивото на образование. Споделят, че не харесват изграденото мнение за тях като мръсни хора и фанатизирани мюсюлмани, които вършат черната работа в Германия, и искат да го променят. Посочват обаче, че страната им е огромна и по мащаби, и по население, и една такава радикална промяна вероятно ще отнеме доста години. В големите градове се забелязва тенденция към по-голяма отвореност, разкрепостеност дори, както в облеклото, така и в поведението на хората. Татуировките, пиърсингът, алкохолът и сексуалната ориентация отдавна вече не са табу. В Анкара срещнах изненадващо голям брой хомосексуалисти, които нито се крият, нито се срамуват, срещнах и много хора, които се забавляват до зори в нощните клубове с чаша в ръка, като употребяват предимно традиционната за страната ракъ.
Мария – в средата
2. Турция е процъфтяваща икономика, което се вижда с просто око. Ако нашите пътища и магистрали бяха като техните, бих дала и 200 лева за винетки. Нивата на заетост са изключително високи. В Турция ще откриете професии като ваксаджия, събирач на покупки в супермаркета и хора, които събират личния ти боклук от апартамента. Минималната работна заплата е по-висока от тази в България. Стандартът на живот, особено в големите градове, е в пъти по-добър от този тук. Образованието се цени високо и колкото по-добър е университетът, толкова по-голяма е възможността за успешна реализация. Материалната база на висшите учебни заведения и на училищата е на високо ниво. Предлагането на най-различни стоки нараства с всеки изминал ден. Разбира се, източната част на страната все още изостава и то много, затова и миграцията на запад продължава с високи темпове. Все пак е важно да отбележим, че в източните части липсата на достатъчно сигурност оказва крайно негативно влияние.
3. Турското кафе и турската кухня. Всъщност е заблуда, че турците започват и завършват деня си с турско кафе. Там в култ е издигнат чаят. Преди, по време и след хранене, като си отворят очите и преди да ги затворят, всичко е ориентирано към негово величество чая (адски силен, така и не успях да привикна към него). Колкото до турската кухня, не бих казала, че е мой тип, тъй като не обичам агнешко и телешко, както и прекалено сладки неща. Въпреки това силно ви препоръчвам да я опитате, когато имате възможност. Има сходства с българската, но е и доста различна. На мен нашата си ми харесва повече. Стоките в българските супермаркети също ми се нравят много повече, а зеленчуците и плодовете у нас са с класи над турските.
4. Турските нрави. Турците обожават българите. Почти нямаше ден, в който да не намирам нови и нови доказателства. Докато бях в Турция, прекарвах огромна част от времето си с хора от Швеция, Германия, Испания и десетки други страни. При срещи с турци на въпроса кой откъде е, те спираха вниманието си предимно на Булгаристан (България) и с думи като комшу, аркадаш и т.н. засвидетелстваха уважението си. Непрекъснато ме черпеха и ми правеха отстъпки в цената. Отношението на всички към мен бе повече от специално, никога никъде никой не ме е третирал толкова радушно. По време на фестивала в Дидим дори танцувахме български народни танци, при което млади и стари се радваха искрено и желаеха да танцуват с нас. Турците по принцип са изключително приветливи, добронамерени и гостоприемни хора. Приличаме си в редица отношения, колкото и да не желаем да си го признаем. Изпитват огромно уважение към старите хора, почитат семействата си и искрено се радват на чужденци, направо ги издигат на пиедестал.
Втората част на статията може да прочетете тук.
Заповядайте и в страницата на Truestory.bg във Facebook. Там ще откриете още страхотни истории от България и чужбина.
