Вчера ви срещнахме с Мария Петрова – младо и позитивно момиче, което ни разкри една различна и вълнуваща Турция благодарение на изключително интересния си разказ. Днес продължаваме да говорим за южната ни съседка със следващите 6 причини, които според Мария ще ни помогнат да погледнем на Турция по нов начин.
5. Анкара. Турската столица се оказа истински космополитен град: сравнително малко на брой забулени жени по улиците, стотици хиляди младежи, които учат в местните университети, модерни коли, къщи и сгради, ниски наеми на имотите, добро качество на ресторантите, що-годе приятен нощен живот и относително ниска безработица. Анкара предлага няколко парка, музеи, замък, кули и други подобни забележителности, но всичко това може да се обиколи за около два дни. Петмилионният град ми предложи по-спокоен и сигурен живот от този, на който съм свикнала в София. Макар и пълен с народ, Анкара не създава усещане за хаос, пренаселеност или неудобство. Магазините работят до полунощ, а заведенията се пръскат по шефовете. Постоянното присъствие на полицаи с автомати по улиците всяваше солидна доза респект у мен, но пък аз все пак бях там в едни неспокойни за Турция времена. Имаше засилени мерки за сигурност: проверки на скенер при влизане и излизане от молове и супермаркети, предупреждения за повече бдителност при посещаване на определени обществени места в определени дни, отцепване на целия район, когато Ердоган пристигаше в централата си, поставянето на бойна техника в центъра на града и т.н. Макар че в началото бях леко шокирана, бързо привикнах към обстановката и започнах да я приемам като нормална част от пейзажа.
6. Учителите и университетските преподаватели са сред най-уважаваните представители на турското общество. Това си проличава и от доброто им заплащане. Срещнах се с десетки учители по английски език, включително с чужденци, решили да останат в Турция и да практикуват именно тази професия. Бях изненадана, че хора от държави като Ирландия, Финландия, Португалия и Италия са предпочели да останат в Турция. При разговорите ни установих, че уважението към професията, която практикуват, съотнесена към заплатите, които получават, и стандарта на живот, на който се радват в Турция, са водещ мотив за решението им.
7. Мустафа Кемал Ататюрк, бащата на нацията. Неговият лик е навсякъде: по кабинети, молове, магазини, улици, административни сгради, кафенета, учреждения, банкноти, сувенири и картини. За него се говори с огромно възхищение и уважение до ден днешен, турските граждани го почитат като Бог. Дори и да не го разпознавате, интуитивно разбирате, че е той.
8. Невероятна природа, красиви градове, добра инфраструктура, умение за привличане на туристи. От Истанбул и Бодрум през Ескишехир и Кападокия до Измир, Адана, Ефес и Памуккале – Турция със сигурност има какво да предложи и умее да рекламира забележителностите си. Кристалната вода на Егейско море, красивата природа из морските курорти, по-слабо застроените райони, все още девствените зони, градове като Кападокия, известен с полетите си с балони и скалните си църкви, или пък Истанбул, който сам по себе си предлага забележителности, които ви стигат за цял един живот – всички места, които посетих, ме изненадаха повече от приятно и оставиха у мен желанието някой ден да се върна.
9. Английският език няма да ви отведе далеч, но пък немският върши добра работа. Повечето турци не владеят чужд език, обучението по чужди езици никога не е било приоритет в училищното образование, но нещата лека-полека се променят. Все повече от местните осъзнават ползата от владеенето на чужд език. Причината може би се крие в това, че турският език доминира навсякъде: филми, менюта, знаци, табели и т.н. Важна роля играе и фактът, че мнозина изобщо не са пътували в чужбина.
10. Качеството на услугите. Плащаш за нощувка в хотел, екскурзия или поръчка в ресторант и получаваш това, за което си платил, дори малко отгоре. Приветливи и дружелюбни, турците ще ти вземат парите с памук. Опитват се да общуват къде на развален английски език, къде с мимики и жестове. Има етикеция. Забелязва се професионализъм и опит, натрупан в годините. Освен това притежават едни от най-удобните автобуси, с които съм пътувала: широки седалки, безплатен кетъринг по време на пътуването, чисто и спретнато. Гарите, летищата, институциите, здравните учреждения и хотелите, в които съм била, са били чисти и спретнати. Онова, в което изостават, са тромавите административни процедури и липсата на яснота при изваждането на най-различни документи. Както и при нас, в Турция чужденците често плащат повече от местните. Всичко е на хартиен носител, няма добри електронни услуги, но защо изобщо ги споменаваме, когато интернетът е под всякаква критика.
Въпреки посочените от мен позитиви, изобщо не целя да издигам Турция в култ, нито пък нейната култура, кухня и каквото и да било друго. С този текст се опитах да ви представя една различна гледна точка за развитието на икономиката на Турция, актуалното състояние на държавата, представите и мислите на средностатистическия турчин, както и онези аспекти от ежедневието, за които не научаваме от родните медии. Със сигурност в Турция има много място за развитие, особено в политически план, където положението е доста сложно. Предразсъдъците ни обаче в никакъв случай не трябва да замъгляват съзнанието ни и да ни карат да си въобразяваме, че Турция е слаборазвита и крайно консервативна страна.