Ако обичате да четете, може би ще се съгласите, че книгите са като хората. Не можеш да имаш еднакво отношение към тях и да ги четеш с една и съща емоция. Срещата ти с всяка е различна, усещанията, които буди у теб – също. А веднъж докоснала те по душата, търсиш още от този, който я е създал.
Ако обичате да четете Буковски, по всяка вероятност душата ви често е приютявала сенките на мрачните и порочни истини. Само за да се събуди на следващия ден по-наясно с този свят и нуждата от бягство, далеч от безцелното съществуване. Харесвате Буковски, заради това, нали? Ние също.
Кога, обаче, можем да приемем, че истински харесваме нещо или някого? Че познаваме добре любимия си автор и знаем защо го определяме като такъв? Едва ли има правило, но със сигурност пет наизустени цитата не са критерий. Нито една прочетена книга. Или две.
Познаваме Буковски, който търси онова, което обича, за да го остави да го убие. Как го търси в болниците, бардаците и затворите – университетите на живота, от които има няколко висши образования. Познаваме пропития от болка и алкохол негов свят, в който смелостта е въпрос на стил. Същият, в който трябва да умреш поне няколко пъти, за да живееш истински.
Отвъд познатите ни негови мисли, обаче, има още много написано и почувствано. Предлагаме ви да откриете част от емоциите му, встрани от разказите и романите му. А именно – в няколко от писмата, които той пише в различни етапи от живота си.
Писмо до Лорънс Андрюс
14 май, 1974 година
Здравей Лорънс,
Благодаря ти за всичко, но имам много проблеми и не се справям особено добре с тях. Разделих се с приятелката, трябва да се разкарам от това място, а 14-годишната ми кола се нуждае от нови спирачки. Полупиян съм и продължавам да се наливам. Получавам много писма. Опитвам се да отговоря на всички. Но съм слаб и не мога. Мотая се и си губя времето; понякога незаслужено. Продължавам да правя грешки. И още грешки. И още грешки. Забърквам се в неща, от които знам, че няма да излезе нищо, но въпреки това продължавам да го правя. Груб съм към себе си, но имам нужда да си прочистя ума. Това няма нищо общо с теб. Трябва да се справя сам. Не искам да съм безсмъртен. Или да спечеля всичко. Опитвам се да подредя хаоса вътре в мен. Затова ще бъда кратък, защото имам неща за вършене; неща не особено важни, но неща, които трябва да свърша или съвсем ще полудея. Ах.
Дръж юздите здраво!
– Бук
Писмо до Нанси Флин
16 май, 1975 година.
Здравей Нанси,
“Връщам ти някои от поемите” – ми каза ти, но не виждам да си ги прикачила към писмото. Все още ли ги пазиш? Моля те, върни ми ги.
За това с връзките: никой не успява. Ако си мислиш, че всичко ти е скапано, просто се огледай. Никой не се справя. Изваждаш ножовете от тялото си и продължаваш напред. Хората се държат по-добре един с друг в началото, докато по едно време единият не поеме властта и оттогава нататък започват скандалите.
Изглежда 50% от мъжете в Лос Анджелис стават хомосексуални или бисексуални, което е тяхно право; за мен обаче е прекалено късно. Аз си оставам верен на жените. Поеми. Романи. Възход. Падение. Лудостта. И магията. И сексът. Моят начин.
Ще се оправиш. Изглеждаш пречупена, но имаш енергията, чувството и хъса да се справиш с всичко. За пореден път.
– Бук
Писмо до Либи Ваубел
10 януари, 1977 година
Здравей Либи,
Бях пиян по телефона, но си спомням почти всичко, което ти казах. Ще ми бъде приятно, ако дойдеш за няколко дни. Ще платя разходите.
Разкарах трите си приятелки. Къпкейк я няма (въпреки че изборът беше изцяло нейн); никога не ми е пукало особено за Барбара, а с Линда Лий скъсах вчера сутринта. Прекалено е тихо наоколо, повярвай ми. Но хиподрумът е отворен. А аз имам нужда от жени. От жена. Повечето от нещата, които пиша, са за връзки. Емоционално съм скапан, а разделите – без значение дали аз съм причината за тях или обратното – ме разяждат отвътре. С удоволствие бих те вмъкнал в някои от поемите ми. Следващата ми книга с поеми ще излезе пролетта или в началото на лятото.
Както и да е, писмата ти запалиха нещо в мен. Навлече си проблем: мен. Либи, какво, по дяволите, ще правиш с мен?
Да, да.
– Бук
Писмо до Стив
23 януари, 1978 година
Здравей Стив,
Да, Джон Фанти може да стигне дотам без излишни движения. Когато бях 18 или 19-годишен и отворих негова книга за първи път, пред мен се разлисти свят, пълен с възможности – че има човек, който може да пише и че има истински хора някъде там, където съм бил и аз. Беше като питие в пустинята, ключ за изход от ада. Фанти го направи. Откровено и добре, даже много добре.
Дръж Малоун под око….
– Ханк
Превод: Илия Дерменджиев
