В днешната история искаме да ви разкажем за Даниел Бодичев – човекът, който създава картини от сухите дървета в парка на град Добрич. Даниел е над 50, семеен, както просто обяснява той, и вече от близо десет години се занимава с тази рядко срещана дейност. „Дърворезбата е мое хоби. Работата наистина много ме кефи, удовлетворява, развлича и отморява“, споделя той.
Отрязан ствол на топола е първото дърво, което го „запалва“ по дърворезбата на подобни големи „обекти“. „Уви, стволът гниеше и въпреки усилията ми, успях да го запазя само допреди една-две години. След това се появиха нови дървета, които бяха изсъхнали и вместо да ги секат изцяло (от парка, бел. ред.), ми ги оставяха отрязани донякъде“, разказва Даниел.
Снимка: Даниел Бодичев – личен архив
Бодичев определя стила си като варваро-езически. „Обикновено резбоването на шамани и страшилища върху дърво, които да пазят от зли духове и сили, се нарича тотемизъм, а самите дървета – тотеми. Между другото прабългарите, като чергарско племе, се определят като тотемопоклонници“, обяснява дърворезбарят. За работата си творецът не получава средства. Единствено от градския парк му купуват лакове и химикали за консервиране на дърветата.
Снимка: Даниел Бодичев – личен архив
Говорейки за работата си, Бодичев казва, че има произведения, с които се гордее. Такова е „Женското разпятие“, което изобразява жена, разпната на кръст. Дърворезба с този мотив Даниел създава на две места в парка. В момента обаче е останало само едното от дърветата, защото другото е отрязано.
„Царствените тронове“, както сам дърворезбарят я нарича, е друга творба, за която разказва с удоволствие. „Нарекох го за влюбени. Като седне човек, се чувства много удобно, за миг може да усети корените, които са около 30 метра в земята, на педя пред теб е градското езеро, демек – морската шир, зад теб са дърветата от парка – гори тилилейски, и човек като се поотнесе, може да се почуства като на трон, покорител и владетел на света“, казва творецът.
Бодичев обяснява, че на няколко места в резбованите дървета е имало кухини, в което е засадил вечно зелени растения. „Те се хванаха и тогава за мен дървото оживя отново“, радва се той.
Относно отношението към творбите му, Даниел сподели, че някои хора много му се „кефят“, питат го и поздравяват. „Веднъж идва една баба, беше сигурно над 70 години, и ми вика „Момче тъй и тъй, чух по радиото, че никой не ти плаща дори и материалите, искам да ти дам пет лева. Изчакай ме тук да отида и разваля през булеварда“. А аз и казвам: „Но, бабо, нещата вече се пооправиха, сега поне ми купуват лакове“. Тя обаче: „Не, аз съм решила, изчакай ме тука“. Попитах я тогава: „Добре, бабо, как се казваш?“. Тя отвърна: „Ганка (или Гинка беше)“. И аз обещах: „Ще ти напиша буквата върху дървото“, но тя рече: „Не, нищо не искам, просто изчакай ме да ти дам пет лева. Решила съм го“. Тогава отстъпих, но сега на дървото пред музея има едно голямо ръкописно „Г“, разказва Даниел Бодичев.
Творецът има и друга страст – каменоделството. „Скулптура ми звучи много изтънчено, много извръткано“, споделя той.
Камъните са поставени на морския бряг на гр. Балчик в подножието на „Двореца“. „Аз като ходя на плаж, вместо да се въргалям в пясъка като гущер, ги дялам. Запазих си варваро-езическия стил, изчуках пак женско разпятие“, разказва Даниел и споделя, че работата му е носела голямо удоволствие.
Снимка: Даниел Бодичев – личен архив
Мечтата му в момента е да организира пленер за полева скулптура върху огромните камъни на плажа в Балчик под „Двореца“. „Няма смисъл да се търсят и организират професионални скулптури, просто се канят студенти от катедра „Скулптура“, 3 или 4 курс от Националната художествената академия или Великотърновския университет, осигурява се храна и спане за десетина дни и това е“, смята творецът. Той дори е избрал и надслов – „Галерия под откритото небе до самото море“. Според него с малко усилия и средства и разбира се, с много инициатива, може да се постигне нещо мащабно – такова, каквото досега в България не е имало.
Още от произведенията на Даниел Бодичев може да разгледате в нашата галерия.
