Ако скоро посещавате Кюстендил, непременно се отбийте до пазара, където можете да разгледате едни от най-красивите стълби в България. Само преди няколко дни по тях се появи огромен саламандър (по-известен като дъждовник), който обещава да остане поне две години. Когато застанете отдолу и погледнете към върха на стълбището, виждате черен гущер. Когато пък изкачите стъпалата и погледнете надолу, виждате жълт гущер. Рисунката е с дължина от около 80 метра, но погледната от дрон, се разтяга до 180 метра.
Само за няколко дни дъждовникът успя да превърне едно от най-живописните и същевременно най-запуснати стълбища в Кюстендил в място, където местни жители и посетители на града минават да се снимат, а вечер деца се събират, за да си говорят и да слушат музика.
Дъждовникът обединител
Отговорен за тази трансформация е Евгени Серафимов – кюстендилски художник, преподавател по рисуване и неподправен идеалист, който има способността да сплотява десетки хиляди хора с помощта на четки, бои и богато въображение.
„Това е едно стълбище, което аз много харесвам, защото е много стръмно, [но] беше много запуснато, пиле не минаваше“, споделя пред TrueStory.bg Евгени, който придоби популярност преди година, когато изработеният от него и учениците му портрет на Владимир Димитров – Майстора на площад „Велбъжд“ покори редица телевизионни новинарски емисии и печатни и онлайн издания. „Аз съм малко идеалист и искам не просто да показваме какво можем да правим като изкуство, а да има някаква полза. Изкуството често пъти не е утилитарно, докато аз си представям, че трябва да има [и] някакъв друг смисъл: да имаме една хубава артистична визия, да е красиво, да е силно, обаче да има и друга полза. И в случая точно така стана: едно проблематично място го осмислихме и превърнахме в нещо позитивно.“
В този случай ползите са многобройни и забележими.
„Промяната във визията веднага се чувства“, казва той „Усещаш как градът се скрепява около едно стълбище. Всъщност това става един социален експеримент. Да не говорим, че аз работя с деца, които лятото вместо да [прекарват часове] с телефона, идват и рисуват по 4-5 часа доброволно. Никой не ги кара и никой не вади телефон, защото децата избират телефона, когато нямат алтернатива.“
Дъждовникът също така изпълнява образователна функция: децата и посетителите научават за този характерен за района обитател и имат повод да се качат до хълма Хисарлъка.
След фурора на творбата „Майстора на един декар“ Евгени се чувства морално задължен да осъществи подобен проект и това лято. Въпреки че желае да твори в същия жанр (градско изкуство), в никакъв случай не иска да се повтаря с портрет на площада.
Идеята за дъждовника му хрумва изведнъж – както самият той казва, сякаш през тялото му протича ток. Споделя я с представители на Община Кюстендил. Те му се доверяват напълно и му съдействат, като премахват избуялите храсти, циментират стълбите и поставят лампи. Финансирането за бои и други материали, което възлиза на около 1300 лева, е предоставено от Младежка банка.
Стълбище „Дъждовник“. Източник на снимката: Страница на „Новите майстори“ във Facebook
Подобно на портрета на Майстора, дъждовникът е дело на съвместните усилия на Евгени и съпругата му, техен приятел и група от няколко десетки деца, сред които и синът и дъщеричката на Евгени. Организацията е безупречна: и през миналата, и през тази година картините са завършени са три дни, като екипът работи само по няколко часа всяка вечер.
„Аз, моята съпруга и един приятел, художници и тримата, сме ръководители“, разказва 39-годишният художник, който преподава в местно основно училище, в частната си школа „Новите майстори“ и в общинското арт ателие „Духовна пътека за млади зографи“. „Ние ръководим 20 големи рисуващи деца, които ръководят 40-50 деца между 5 и 12 г. Аз казвам на моите приятели, те казват на моите ученици, моите ученици казват на съседските деца и на тези, които са дошли тук. Ставаме като един организъм: имаме си глава, шия, рамене, ръце, крака, сърце, мозък. И всичко тупти в една посока.“
Майстора на площада
Въпреки безспорните трудности, които съпътстват рисуването на дъждовник по стръмни стълби, Евгени е убеден, че творбата „Майстора на един декар“ е била далеч по-голямо предизвикателство по две причини. От една страна, това е първият проект от подобен мащаб, по който дръзва да работи и то с ясното съзнание, че такова нещо не е правено никъде по света. От друга страна, става въпрос за портрет на Владимир Димитров – Майстора, който през годините се превръща не само в символ на Кюстендил, а в своеобразен посланик на България пред света.
„Майстора на един декар“. Източник на снимката: БНР
Както отбелязав Евгени, за подобни проекти се изисква известна доза лудост, защото включват работа с деца – пред очите не просто на цял град, а на целия свят. Интернет и социалните мрежи компресират времето и разстоянието и правят всичко далеч по-видимо и достъпно. При тези обстоятелства всеки успех е неописуемо сладък, но в същото време всеки неуспех може да бъде неописуемо болезнен. Разковничето, казва той, е в това да „заразиш“ хората с енергията си, така че заедно да сътворите нещо нестандартно, което да привлече вниманието на обществото във време на информационно пренасищане.
След като му идва идеята за „Майстора на един декар“, вдъхновена от автопортрет на Майстора, Евгени я споделя с колеги. Те го предупреждават да не прави творба, свързана с Майстора, защото е много рисковано начинание. Въпреки че осъзнава отговорността, която носи на плещите си, Евгени се доверява на интуицията си и подема експеримента. Свързва се с общинската администрация, които в крайна сметка му подават ръка.
Днес Евгени си спомня, че през втората вечер от работата на площад „Велбъжд“ през юли миналата година е бил пред нервен срив, защото е имал чувството, че някои елементи от картината поемат в грешна посока. За щастие, частите от пъзела се нареждат по местата си и завършеният портрет е повече от автентичен.
„Мисля, че ако се раздели този екип от миналата година и всеки един трябва да направи този портрет на един лист, никой няма да го направи поотделно. Колективният дух е нещо много особено“, казва кюстендилският художник и преподавател.
В началото със съмнение подходжа и авторът на видеоклиповете, направени с дрон.
„Отивам при човека с дрона, който не познавах“, казва Евгени. „Той има бизнес, прави клипове с дрон. И му казвам „Човек, аз нямам пари да ти платя, защото имам пари само за бои. Обаче ако ни повярваш колко е велика идеята и колко хубаво може да стане, ще успееш да спечелиш нещо за себе си. И той ми повярва… Тази година само му казах кога е събитието.“
Изкуството като средство за възпитание
Евгени завършва средното си образование в рисувателна паралелка в Кюстендил. След това придобива бакалавърска степен по рисуване с педагогика от ЮЗУ „Неофит Рилски“ и магистърска степен по същата специалност от СУ „Св. Климент Охридски“. Има възможност да остане в София, но когато разбира, че за него има място като преподавател в основно училище в Кюстендил, избира да се върне в родния град.
Противно на общоприетото мнение, Евгени смята, че Кюстендил изобщо не е малък град, защото е център на една от 28-те области в България и място с вековна история и културни наслагвания, особено в областта на изобразителното изкуство. По думите му в момента в града живеят и творят около 40 художници, а в градската художествена галерия, която носи името на Владимир Димитров – Майстора, почти всяка седмица се открива нова изложба. Някои от изложбите са на художници от други краища на България, защото галерията предлага уютно и модерно пространство за такива прояви.
Евгени гледа на себе си като на артист и мечтател, чиято мисия е да гради мостове между миналото и бъдещето.
„Аз вярвам в миналото, защото миналото е велико“, казва той. „Вярвам и в бъдещето, защото работя с талантливи деца и знам, че те са много добри. Обаче от мен зависи само настоящето и в настоящето аз не трябва да прекъсвам тази връзка между миналото и бъдещето, между поколенията. Може би нашата роля е за бъдещия Майстор, който ще се роди, ние просто да сме медиатори. Не трябва да се прекъсва тази традиция.“
Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, град Кюстендил. Източник на снимката: www.kultura-kn.info
С проекти като „Майстора на един декар“ и дъждовника Евгени се стреми да държи жив образа на Кюстендил като Града на художниците. Когато посетителите на града разгледат стълбището, за което са разбрали от медиите, разказва Евгени, те вероятно ще се заинтригуват и ще посетят и художествената галерия, където могат да се насладят на различни изложби и на 150 оригинални творби на Майстора.
Участието в проектите, ръководени от Евгени, дава летящ старт на младите художници от Кюстендил и им показва нагледно, че в 21. век успехът и качеството се определят не от мястото, където живеят, а от способностите и усилията им.
„Аз виждам как децата се променят, как започват да обичат града“, казва Евгени. „Знаеш ли колко ми е неприятно, защото има една мантра: нищо не става в този град, нищо не става в България, нищо не става с културата, тук е много зле, тук е провинция. Какво означава провинция? Провинция има във Франция – Прованс. Оттам нататък няма провинция. Провинцията е въпрос на акъла ти. Ако мозъкът ти е провинциален, провинцията никога няма да излезе от теб, дори ти да излезеш от провинцията. Затова аз искам да съм алтернатива, да показвам и децата да се учат, че тук става, че може да се направи, че Общината помага, че изкуството се получава.“
Той също така вижда в изкуството средство за възпитаване в определени ценности, например смисъла на доброволческия труд като израз на благодарност към обществото. Наскоро представители на книжарница в страната са се свързали с Евгени, за да попитат дали могат да използват снимка на дъждовника на корицата на серия от скицници и дали той има финансови претенции. Позволява им да използват дъждовника напълно безплатно.
„Имам чувството, че ако вземеш пари за това, ще го опорочиш“, казва той. „Не бива. Не всичко трябва да се плаща, въпреки че живееме в капиталистическо общество [и] все по-материалистичен свят.“
Всяка година учениците от школата „Новите майстори“ се фокусират върху определена тема като портрети, манастири или пейзажи и през пролетта представят творбите си на специална изложба. Посетителите на изложбите обикновено толкова много харесват творбите, че ги изкупуват всичките, а понякога поръчват повторна изработка на конкретна картина. Тъй като така учениците му припечелват собствени пари, Евгени настоява, че участието в останалите му проекти е изцяло доброволно и безплатно.
Картина на Живко Христов, ученик от школата „Новите майстори“, в рамките на тазгодишната изложба на тема „Етнография на лицето“. Източник на снимката: Страница на „Новите майстори“ във Facebook
Същия урок Евгени преподава на учениците си в общинската школа по иконопис. В момента в кюстендилското с. Нов чифлик се строи църква, за която той и децата от школата изработват стенописи и иконостас напълно безплатно.
Доброто като избор
Работата по дъждовника дава още един много ценен урок на младите художници: доброто може да бъде заразно. През трите вечери, в които децата рисуват по стълбите, служители на местен хотел им осигуряват палачинки, черешови пайове, сандвичи, минерална вода и сокове – напълно безвъзмездно и с уговорката да не се споменава името на хотела, за да избегнат упреци, че си правят реклама.
В рамките на 12 месеца Евгени и учениците му доказаха, че любопитството, въображението и колективният дух вършат чудеса. В същото време сериозният интерес на медиите към двата проекта и положителните отзиви на хора от цяла България показват, че изкуството може да се превърне във водеща новина.
„Крайно време е да се усетим, че ние сами си режем клона“, подчертава Евгени. „Да, лошата новина продава. [Но] и доброто продава. Въпросът е да направиш доброто в такава форма, че да [надвиеш] лошото.“
*Заглавно изображение: Личен архив
