„Роден съм, за да те позная
и да те назовавам
Свобода“
Пол Елюар не би могъл да предположи, че малко над половин век след смъртта му, Франция ще бъде поставена със завързани очи на гилотината, която сече глави наред. Досущ както враговете на Робеспиер, и неговите якобинци са треперели от страх, без да знаят кога, къде и как ще завърши животът им, а сега сме свидетели на същата трагедия. Разбира се, това сравнение е по-скоро иронично, не го приемайте за чиста монета.
Трагедия. Ноемврийски Париж и Бейрут се превръщат в нещастните бойни полета на една голяма трагедия. Тя ражда и своите герои, а те няма да бъдат забравени от хората, които са спасили. Чухте ли името Adel Termos? След като се намира близо до първия взрвив в Бейрут, този мъж вижда втори атентатор и с риск за живота си се хвърля върху него, за да го спре. Бомбата се взривява. Тялото на Адел спасява стотици други. Той е герой, който заслужава да бъде запомнен. Аз не вярвам в справедливостта, защото светът наоколо не е справедлив и трябва да приемем този факт, но вярвам, че някои действия на хората са ценни и заслужават признание. Адел е един от тези хора.
Какво трябва да стане, за да няма нов случай на ливанец, французин, германец, белгиец или човек, от каквато и да е друга националност, който жертва живота си, за да оживеят десетки други?
Лесно решение няма, защото на карта са животите на милиони. Много хора свързват атентатите в Париж с бежанската вълна. Това се провокира и от някои български медии, които обичат тежки заглавия и жълто съдържание. В България почти не се чу едно от аналитичните мнения във Франция „Виждате ли от какво бягат бежанците?“. Говорим за Франция, която беше афектирана от атентатите. Адекватните и интелигентни журналисти там не си позволиха да обвиняват хилядите, които отскоро са в Европа, без доказателства. Факт е, че голяма част от хората бягат от ада на войната в Сирия и Ирак, където ежедневно стават свидетели или преки участници в трагични сцени, подобни на тази в Париж. Работа на разузнаването и на специалните служби е да локализират изключенията, които всъщност водят в Европа радикалните идеи, провокирали безумно насилие. И тук, за да бъдем обективни, трябва да признаем, че е възможно „Ислямска държава“ (ИД) да има и по-глобална връзка с бежанските потоци към Европа, но от друга гледна точка.
Източник: http://www.merkur.de
Един от каналите за доходи на ИД е точно трафикът на хора. Те имат организирани маршрути и съдействие на локално ниво. „Ислямска държава“ печели от риска, който е създала за доскорошните обитатели на погълнатите от военни действия държави в Близкия изток. За противодействие на този бизнес са се сетили италианците, които действат по следния начин с бежанските кораби в Средиземноморието: прехвърлят хората от кораба, който е използван за достигане до Италия, на правителствени лодки и кораби и го потапят. Защо? Защото корабът е финансова инвестиция. Ако спасите хората, но потопите плавателния съд, губят единствено инвеститорите (трафикантите). За тях става нерационално да купуват по 1 кораб (минимум за 700 000 долара) на един курс с бежанци. Тези италиански действия станаха и причина през последните месеци през Гърция да минава и 80% от човешкия поток към Европа, а Италия вече да е „по-спокойна“. Спрете финансовите приходи на тероризма и резултатите ще дойдат!
Но когато не виждаме противника си, е трудно да генерираме достатъчно цялостна информация, за да го спрем напълно. Затова трябва да признаем, че не става въпрос за война срещу видим противник. В този случай няма ясна победа или загуба, няма ясни правила на играта. „Ислямска държава“ в момента има географска локация, която лесно може да бъде обхваната от военни операции, но това „държавно“ формирование има и „представители“ в цял свят, които са в постоянно движение. Те използват мрежа от „замразени“ конфликтни точки, които с лекота могат да се превърнат в „горещи точки“. Професионалният термин за този тип източници на човешки потенциал е „спяща клетка“. Такива са гетата на имигранти, които не са могли да се интегрират успешно в обществото-приемник; такива са бедните региони на Балканите и в други части на Европа, където хората са готови да променят религиозните си убеждения заради финансова изгода; такива са социално уязвимите групи в едно общество и още много други. Този тип организации действат като паразити, а държавата, в която оперират, е просто „приемник“. Както бълхите могат да скачат от куче на куче и да се развиват върху тях, докато не станат неудобни или не бъдат прогонени.
Уви, против бълхи може да напръскаме, но против радикални убеждения няма как. Тях можем да ги борим единствено с образование, успешна социализация и адекватни доходи. Доброто образование убива крайностите, защото дава по-генерален поглед над проблемите и техните решения. Успешната социализация в образована среда води до липса на крайни пориви у индивида. И накрая – адекватните доходи позволяват на човек да живее нормално в обществото, където е избрал да гради бъдещето си, без да насочва погледа си към нелегални, странични или необичайни дейности. Ако един от тези три фактора липсва в една социална група, има риск нейните членове да станат инструмент в ръцете на нечии интереси.
Какво следва? Това винаги е най-важният въпрос. Превенцията е най-висша форма на политическа интелигентност. Предишните години бяхме свидетели на процес на делегиране на отговорност и правомощия от националните правителства към наднационалните управленски органи. След суспендирането на Шенгенското споразумение от страна на Франция започва обратен процес. Националните правителства ще трябва да взимат повече решения, свързани с националната сигурност, икономическото развитие и граничните въпроси. Всяко решение в политиката е временно, но това със сигурност няма да бъде за месец-два. Затова и ние, българите, трябва малко по малко да се научим да се вглеждаме в собствените си проблеми с надеждата сами да ги решим.
Източник: www.thecairoreview.com
Очакванията ни към Европейската комисия и Европейския парламент са прекалено високи, а в същото време очакванията ни към родните училища и учителите в тях са прекалено ниски. А децата израстват в училище, а не в Европейския парламент. За да сме готови да посрещнем предизвикателствата и последствията, с които идват разместванията на тектонски плочи в световната геополитика, трябва да имаме стабилен двор и да не съдим с омраза, а да мислим превантивно. Затова и давам прости стъпки за действия: Децата от бежанските лагери трябва да тръгнат на училище и задължително да изучават български език; Вероучение е предмет, който не трябва да стига до учебната програма; ДАНС и съответните органи да наблюдават фондациите, които работят на територията на места с хора в риск: от ромските гета, през бедните квартали до бежанските лагери, и да локализират опити за посяване на радикални идеи сред младите чрез предложения за религиозно обучение и светло бъдеще в държави като Саудитска Арабия (например); Вслушване на управляващите в информацията, която идва от разузнавателните ни служби. Това са стъпки за България.
За ЕС стъпките са по-различни, по-глобални и много по-сложни. Те включват по-скоро цели процеси, за които са нужни време и големи парични потоци. В контекста на цяла Европа се сещам само за една първа стъпка – Обединена разузнавателна агенция. Тя вече съществува в лицето на EU INTCEN, но не съм убеден, че 70-те й служители са адекватен капацитет, който може да покрие всички процеси в Европа и по света.
В заключение държа да ви кажа, че Европа не е слаба, тя просто не присъства на картата на политическите сили в този момент. Няма обща европейска армия. Няма общо европейско разузнаване. Значи няма как да има обща европейска политика. И това ще ни коства много в бъдеще. Но не трябва да грешим и да говорим на езика на омразата. Да си мюсюлманин, не значи да бъдеш терорист. Голяма част от изповядващите тази религия също страдат от действията на „Ислямска държава“ и всички радикални организации. Трябва да съдим, ако има доказателства, и да действаме с идеята за превенция. А ние в частност, като българи, трябва да се надяваме да се въведат строги мерки към родното МВР за физическа пригодност и противодействие на евентуални терористични актове. Защото мен като гражданин ме притеснява, че съм в по-добра физическа форма от този, който би трябвало да ме защитава…
Автор: Георги Захариев
Георги Захариев е на 25 години, бакалавър по „Етнология“ и магистър по „Историко-етнически модели на националната сигурност“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Професионалните му начинания са разностранни и се разпрострират в различни полета – от издателска дейност, през международни отношения и политика, до опит в предприемачеството.
