Екатерина Аврамова е пример за дисциплина, отдаденост, силен хъс и непримирим дух. Българката, чиято стихия е водата, има зад гърба си куп отличия. Многократна национална шампионка и рекордьорка на България. Тя участва на две олимпиади – в Лондон и в Рио де Жанейро. Има финал на Европейско и полуфинал на Световно първенство.
От 2014 г. плува за Турция, където държи всички рекорди в дисциплината „Гръб“. В момента се състезава за Галатасарай, след като преди това бе част от плувния отбор на Фенербахче. Тя безспорно е победител, който смело се гмурка в „дълбоките води“.
Здравей! Как започва твоят ден?
Екатерина: Здравейте! Един мой ден започва обикновено с аларма в 04:45 ч. и винаги с усмивка. С пълна готовност за пълноценна тренировка в 05:20 ч.
Разкажи ни как и кога започна да спортуваш плуване?
Екатерина: Започнах да се занимавам с плуване на 6-годишна възраст. Избрах плуването поради няколко причини: първата беше, че имах ужасен страх от водата, който преодолях още след първия урок. Втората причина беше, защото майка ми е бивша плувкиня и е неприемливо аз да не мога да плувам!
Защо избра да преследваш кариера в този спорт?
Екатерина: Все още си спомням деня, когато първият ми треньор – Жорж Станкович, говореше с майка ми, и й казваше, че имам талант, който не бива да се пропилява и трябва да се развие. В интерес на истината обаче моментът, в който взех решение, че плуването е това, което обичам и искам да се занимавам с него професионално, беше когато навърших 11 г.
Гледах интервю с Таня Богомилова, слушайки нейната история – препятствията, през които е преминала и успехите, които е постигнала, породиха желание в мен да бъда като нея. Всички казваха, че имам талант и аз реших да поема по нейния път.
Къде тренираше в началото и кога дебютира на голямо първенство?
Екатерина: Както споменах, първият ми треньор беше Жорж Станкович. Любовта ми към плуването започна в басейна на 27-мо СОУ (кв. Люлин), след което отборът се премести в басейна на 97-мо СОУ (кв. Люлин отново) където се намира и до ден днешен. Обичам да се връщам и да тренирам там, когато съм в София.
Спомените ме връщат в далечната 2005 г., когато плувах за пръв път на международен турнир, който се проведе в Бърно (Чехия). След което зимата на 2007 г. плувах на Европейско Първенство в Дебрецен (Унгария). От тогава почти не съм пропускала голямо първенство (Европейско или Световно).
Няма да се връщам много назад да анализирам олимпийските игри в Лондон (2012 г.) и в Рио (2016 г.), но все пак в онзи момент в Рио спечели серията на 200 м. „Гръб“ и завърши 21-ва, какво чувстваше?
Екатерина: Дълго чаках, защото 200 м „Гръб“ по програма беше в 6-ия ден от състезанието, но в монетна, в който видях, че съм първа в серията си, светът около мен спря. Бях най-щастливият човек, сякаш бях спечелила златния медал и същевременно направила световен рекорд. 🙂 Когато приключих серията и емоциите намаляха, изведнъж осъзнах, че ми предстоят нови четирите години труд, сълзи и тежка подготовка за следващата Олимпиада 🙂
Сега със сигурност ще търсиш реванш на Олимпиадата в Токио (2020 г.), така ли е? Какви са очакванията ти за най-големия спортен форум?
Екатерина: Няма от кого да искам или да търся реванш. С времето научих много, вече съм много по-мъдра и знам как да се подготвям за големите състезания. По-скоро ще се постарая да използвам целия натрупан през годините опит и да завърша кариерата си по възможно най-добрия за мен начин.
От 2013 г. си част от националния отбор на Република Турция. Защо прие да се състезаваш за южната ни съседка и кое е това, което надделя при твоя избор?
Екатерина: Изборът беше труден, но не съжалявам за взетото решение. Ръководството на турското
плуване имаше ясна визия за цялостното развитие на спорта и целта им беше да създадат силна женска смесена щафета за Рио. Федерацията на Турция ми направи предложение, което беше трудно да откажа. По същото време, в което аз получих гражданство, привлякоха и една брусистка (по рождение Украинка) за подсилване на щафетата. През последните 10 години те влагат изключително много средства в развитието на плувните спортове.
Какво е нивото на плуване в Турция и каква е политиката на местната федерация за развитието на този спорт?
Екатерина: Нивото на плуване в Турция се развива изключително бързо. Както споменах, когато държавата влага средства в правилна посока, нещата вървят. Разполагат с много млади таланти, които имат шанс да стигнат на високо международно ниво. До колкото следя развитието на българското плуване, то също има шансове в лицето на Антони Иванов и няколко други младежа. Нека не забравяме, че спортът се гради от ранна детска възраст. В Турция плуването е един от задължителните спортове, като част от учебната програма на подрастващите.
Започваш във Фенербахче, но вече си състезател на Галатсарай. Как стигна до това решение?
Екатерина: Едно от условията да представляваш дадена държава е да си член на клуб в нея. Още преди да започна да плувам за Турция, басейнът на Фенербахче беше първият, в който отидох да тренирам през един от престоите си в Истанбул. Хората тогава ми харесаха, басейнът беше невероятен – на брега на пристанището с гледка към Босфора. След 1 година обаче започнаха да се появяват проблеми, който с времето станаха прекалено много и реших, че е по-добре да прекратим професионалните си взаимоотношения и така се преместих да плувам за Галатасарай, вече 2 години и малко.
Каква е атмосферата, как те приеха съотборниците и какво мислиш за треньорското ръководство?
Екатерина: Атмосферата е динамична и винаги имам незабравими изживявания, когато съм с отбора (в повечето случай са позитивни) 🙂 Относно треньорския щаб, нямам преки наблюдения тъй като аз живея и
тренирам през по-голямата част от времето си в Лондон с личния ми треньор – Даве Хичкок.
Базите сигурно са невероятни…
Екатерина: Базите със сигурност се поддържат добре. Има много нови, които са в процес на строителство.
Вярваш ли, че в България скоро ще имаме такива условия, за да може да покажем най-доброто от себе си?
Екатерина: Базите не са всичко това, което правят един спорт добър. Аз винаги съм казвала: “Имам нужда единствено от басейн, пълен с вода и коридори”, това как изглежда басейна не е от значение. Да, хубаво е да може да плуваме в най-модерния комплекс, оборудван с всички техники, но в крайна сметка, ако тренировките ти не са това, което те прави бърз, то какво би било? Най-важното нещо за един състезател е треньорът му. Аз съм изключителна късметлийка да имам един от най-добрите треньори в света по плуване. Той ме научи на професионализъм (на нещо, което никой в България не можа да ме научи) и продължава да ме напътства всеки изминал ден. Той е най-добрият ми приятел, треньор, ментор и най-силната мъжка фигура в живота ми. Много малко хора могат да се похвалят с такава професионална връзка.
Смяташ ли, че има съперничество, в хубавия смисъл на думата, в отбора на Галатсарай?
Екатерина: Съперничеството ражда и калява състезателния дух! За последните 4 години, моя
се кали изключително добре и бързо. 🙂
Повечето професионални спортисти споделят, че детството им не е било като това на другите деца – какво си спомняш от твоето в България и какво би казала на децата, които правят първите си стъпки в плуването?
Екатерина: Не мога да си кривя душата и да не повторя това, което всеки спортист казва. Да, със сигурност не съм имала нормално детство, както повечето мой приятели, но плуването ми даде шанс на много ранна възраст да започна да обикалям света, да се запозная и сприятеля с много хора. Моето послание към младото поколение е: “Аз се влюбих в спорта, ако и Вие успеете да създадете тази връзка, животът ви никога няма да е същият”.
През всичките тези години коя е най-голямата награда, която си получавала за твоя работа?
Екатерина: Смятам, че най-голямата награда е това, на което спортът ме е научил (защото ще го нося в себе си цял живот). На упоритост, трудолюбие, признателност и всеотдайност.
Кой е най-ценният урок, който си получила от живота?
Екатерина: Нищо не се постига без упоритост и трудолюбивост, а когато постигнеш целта си,
погледни назад и се радвай на пътя, който си изминал, за да стигнеш до тук.
Твоят роден град е София, живееш в Лондон и тренираш в Истанбул. Нееднократно си казвала, че се гордееш, че си българка – кое място би предложила на чужденците задължително да посетят в България?
Екатерина: Многократно съм казвала и продължавам да твърдя, че природата ни в България е най-красивата, а събрана заедно с историята ни, прави комбинацията неустоима. Моите любими места за посещение са Пловдив и морето. Когато имам гости от чужбина, никога времето не е достатъчно, за да им покажа забележителностите в България, но те остават очаровани и с желание да се завърнат отново.
При толкова натоварена програма как обичаш да си почиваш?
Екатерина: В малкото си свободно време, обичам да чета и да пиша. В момента съм в процес да публикувам моя нов уеб сайт с лична рубрика, в която ще пиша за изминали и предстоящи изживявания. Също така обичам да пътувам и да опознавам света.
Твоето любимо място за пътуване е…
Екатерина: Някое, което посещавам за първи път.
Нещо, което хората не знаят за теб е…
Екатерина: Все още се страхувам да плувам в морето.
Най-хубавото нещо в професията ти е…
Екатерина: Прави ме щастлива и ми дава стимул в живота, всеки ден!
