FKA Twigs, чието истинско име е Талия Барнет, явно не обича да влага прекалено много символика и атмосфера в заглавия. След ЕР1 и ЕР2 съвсем естествено идва ред и на албума й LP1. Талия насочва цялата си креативна енергия към един дебютен албум, който може да накара много от съвремените соул диви да изтеглят своите първи жалки опитчета в музикалната индустрия от магазините, да се прекръстят и да се насочат към кариера като бекъп сингъри на P Diddy.
Да не споменаваме и факта, че самата Талия продуцира една голяма част от траковете си, както и това, че виждаме албум, в който продуцентските умения излизат на по-преден план дори и от вокалите. А там, където е решила, че е нужна по-различна перспектива, мацката определено знае към кого да се обърне.
Тук Clams Casino продуцира само един трак – Hours, и да си призная, слава богу че времената с касетките свършиха, че съвсем спокойно да мога да превъртя (дума, остатък от едни по-стари времена) до четвъртата песен и да си начеша крастата. Непрофесионално, но поне печеля точки за откровеност. После чинно си пуснах албума отначало и повече няма да правя компромиси от подобно естество.
На тези, които не могат да се сетят кой е Clams Casino, имам да кажа само едно – LIVE LOVE A$AP (дебютния микстейп на A$AP Rocky). Още, първите няколко микстейпа на Lil B (The Based God) и Мак Милър също са в голяма част продуцирани от Майкъл Волп AKA Clams Casino, но да приемем тях за интересни експерименти. Другото интересно име, замесено в LP1 e Алехандро Герси (ARCA), който пък е една от движещите сили зад “Yeezus” на Канйе Уест. И ако и това не е достатъчно – Емил Хейсни, продуцентът на Born to Die на Лана дел Рей също се навърта в няколко трака.
Самата FKA Twigs пък е работила с…Джеси Джей…като танцьорка… Добре де, просто чуйте Lights On, първия същински трак след интрото. Поне толкова й дълим. Все пак всички сме работили на места, за които не искаме да говорим. А тя бедната, може би осъзнавайки, че дължи нещо на този наш ужасен, елитарен, предубеден свят се е постарала да ни спечели бързо. Поне за мен “Lights on” със сигурност е един от върховите моменти в албума.
Yeezus – ки елементи изкачат отвсякъде и продуцентите сякаш са решили да изтрият всякакво човешко присъствие около чупливия глас на Талия Барнет. Облива ни огромна вълна от електронна какафония, звукови колажи и изкривени бийтове. Същият саундтрак, който караше Канйе да звучи като още по-безкромпомисна и фокусирано надменна версия на себе си, сега ни навежда на мисли за разбити сърца, нещастна любов и крехкостта в човешките взаимоотношения. Кара ни да с още по-голям устрем да откриваме затрупаните мелодии и да свързваме в изречения деликатни словосъчетания, за да открием някакво туптящо сърце в липсата на всякаква топлина във футуристичните инструментали.
Two Weeks е първият сингъл от албума и е брилянтно издържан в нормите на хипстърския соул. По отношение на текста дори малко напомня на The Weeknd, с неговите peepshow препратки и дрогарска чувственост. Вторият сингъл (Pendulum) пък смесва трип-хоп с дъбстеп елементи, за да се превърне в една от най-добрите соул балади в последната година.
Ако трябва да посоча любима песен обаче, то това ще е Give up, предпоследният трак в албума. Винаги съм обичал да откривам най-непромотираната и най-малко споменаваната песен на side B и да я провъзгласявам за своя любима. Но наистина, в този случай поне, и за първи път в албума, ще се движите в такт с музиката, макар и по-бавно и замаяно, но все пак съвсем отчетливо.
След едно добросъвестно изслушване на албума мисля, че едва ли ще остане някой, който все още ще си спомня за FKA Twigs като едно от танцьорките в клиповете на Джеси Джей, но добре дошли да пробвате и сами.
