България е прекрасна и всеки, който се старае да превърне красивото ѝ минало в уважавано и ценено настояще е достоен за възхищение. Такава е днешната ни героиня, която чрез фотографския си талант запечатва магията на българския дух и уникалността на родните традиции в апарата си. А след това ни ги споделя в страничката си „Снимките на Ели“, напомняйки ни за гордостта, която трябва да изпитваме като българи. Благодарим ѝ, че го прави и че имахме удоволствието да се докснем до въздействащите ѝ фотографии. Направете го и вие – представяме ви Елена Тилова.
Здравейте, разкажете ни за себе си с няколко думи.
Елена: На 38 години съм, живея в Стара Загора. Πo пpoфecия съм биoлoг и paбoтя в пpиpoдoзaщитнaтa opгaнизaция „Зeлeни Бaлĸaни“. Преди това да се превърне в моя професия, бях доброволец на организацията в продължение на 8 години.
Oпaзвaнeтo нa бългapcĸaтa пpиpoдa ми e и пpoфecия, и пpизвaниe. Cмятaм, чe тя e ocнoвният pecypc нa cтpaнaтa ни и пpeдпocтaвĸa зa нeйния пpocпepитeт – нeщo, зa ĸoeтo вcичĸи тpябвa дa ce гpижим и e oт oбщoнaциoнaлeн интepec.
Ocвeн тoвa се интepecyвaм от бългapcĸитe тpaдиции. Cчитaм, чe въpxoвeн пpиopитeт e oпaзвaнeтo нa вcяĸa eднa пeceн, нa нocиитe, нaĸититe, oбичaитe – нa вcичĸo онова, ĸoeтo ни cвъpзвa c минaлoтo и пpeдцитe ни. Toвa ca нишĸи, ĸoитo вeднъж зaгyбeни, ниĸoгa нe мoгaт дa бъдaт възcтaнoвeни… He и в cъщия вид.
Източник: „Снимките на Ели“
Откога се занимавате с фотография? Има ли специален момент, в който осъзнахте, че тя ще бъде път в живота Ви?
Елена: Снимам от 3 години. Започнтах да го правя просто за себе си и за спомен от събитията. Интересувах се от кукери и носии, но просто не можех да съхраня в съзнанието си всичките форми, багри, шевици, маски. Затова започнах да снимам. Оказа се, че снимките ми са полезни и за другите участници в събитията, че позволяват на хората да се докоснат до тях, което истински ме зарадва и въодушеви. Възможността да съхраня тези прекрасни моменти и да запаля и в други интереса към традициите ни, придаде истински смисъл на новото ми хоби. Сега идеята ми е, чpeз cнимĸитe, зaeднo дa cъпpиживeeм eмoциятa и вълнeниeтo oт ĸpacoтaтa нa бългapcĸитe нapoдни тpaдиции и фoлĸлoр. И тaĸa дa пoпyляpизиpaм бългapщинaтa мeждy cънapoдницитe ни и пo cвeтa. Haдявaм ce, че пoвeчe xopa – oт Бългapия и чyжбинa, дa ce дoĸocнaт дo мaгиятa нa тpaдициитe ни и ще ce пpиoбщят ĸъм бългapcĸитe дyxoвни цeннocти.
Източник: „Снимките на Ели“
„Снимките на Ели” са прекрасни! Как решихте да създадете страничката?
Елена: Нямам никаква умисъл. Снимките правих за себе си и за радост на хората от състави и клубове, които се радват да ги имат за спомен. Снимам това, което ме привлича, а страничката създадох, за да може всички да имат свободен достъп до снимките, а не само моите лични приятели във Facebook. Предоставям правата за тях на всеки, който има желание да ги ползва за нещо – учебници, издания, постери, за лични цели – независимо за какво (ако не е свързано със стопански или користни цели). Само мога да се радвам, ако снимките ми са полезни и на друг – така радостта от снимането е двойна.
Каква е емоцията от запечатването на обичаите и традициите ни върху лентата?
Елена: Фотографията е наистина уникално явление, което ти позволява да уловиш и запечаташ един миг, една емоция… завинаги. Съзнанието на човека не е устроено така, че да може да запамети всички цветове, багри, мимики, пози, шевици и пр., които са в палитрата на един събор или фестивал. Фактът, че мога да го направя през обектива истински ме радва, а още по-щастлива съм, ако снимките са полезни и на други.
Източник: „Снимките на Ели“ – Богоявление, Сливен
Какво търсите през обектива си?
Елена: Търся истинската и неподправена емоция. Не обичам хората да ми позират и се опитвам да ги уловя отдалеч или без да знаят, че ги снимам, без да чувстват смущение от това. Не снимам само „класическата красота“. Възрастните жени и мъже, усмихнат човек с разкривени зъби, някой изгорял от слънцето или с развързан цървул може да бъде също толкова атрактивен и красив на снимка, както и най-нагиздената мома. Реално никога не селектирам снимките си и качвам всички, въпреки че това не е професионално. Mога да си го позволя, защото не съм професионален фотограф. Не обработвам снимките. Въпреки това всички хора на тях са красиви! Хората просто сияят в носия и са прекрасни, когато са естествени в емоцията си.
Източник: „Снимките на Ели“ – Събор „Хайдут Генчо“
А какво ви вдъхновява да го правите?
Елена: Самите хора. Казват, че се харесват на снимките, защото искрено им се радвам, когато ги снимам и е точно така. Емоцията на фотографа се предава и на кадъра.
Фотографията – професия или начин на живот?
Елена: Аз съм истински любител, който не е запознат с техническите възможности на апарат си ;)) За мен фотографията е хоби и не би могла да се превърне в професия. Въпреки това, дори когато не нося апарат, виждам определени моменти „на каданс“, като през обектива. Иска ми се да отделя повече време на фотографията, за да може техническите ми познания да се изравнят с ентусиазма ми. Така ще бъда по-полезна и за хората, което се надявам да се случи скоро!
