Емануил А. Видински е от онези всестранно развити личности, за които е трудно да намериш точно определение. Тъй като активно твори и литература, и музика, най-безопасно е да го опишем просто като човек на изкуството.
„Писането и свиренето идват от едно и също място. Те просто са различни проявления на една и съща креативност“, казва Емаунил. „Когато съм във фаза на активно композиране и свирене, не пиша литература, и обратното. Писането и музиката се редуват и балансират. Хубаво е, защото имаш необходимост да изразиш нещо и го изразяваш чрез различни инструменти. Писането е друг тип настройка на съзнанието в сравнение със свиренето, тъй като писането изисква повече рационалност, докато свиренето е напълно ирационално, можеш да изпаднеш в транс, докато свириш.“
Емануил е роден във Видин, но живее в София от около 30 години. Завършва славянска и немска филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Прекарва доста време и в Германия вследствие на участие в различни програми и професионални задължения. В периода 2008-2012 г. работи като редактор и водещ в българската редакция на Радио „Дойче веле“ в Бон, а след това се завръща в родината. В момента е главен редактор на издателство „Панорама“.
Извънработното си време Емануил запълва с писане и свирене. Въпреки че тези занимания заемат солидна част от ежедневието му, той е категоричен, че „те не са работа, а необходимост, т.е. не можеш да не го правиш“.
Емануил А. Видински. Фотограф: Фелия Барух
Тази година се навършват 10 години от издаването на „Картографии на бягството“ (изд. „Стигмати“, 2005 г.), първия му сборник с разкази. По повод този юбилей наскоро на пазара се появи „Егон и тишината“ (изд. „Жанет 45“, 2015 г.), сборник с най-добрите разкази от „Картографии на бягството“, заедно с няколко разказа, писани от 2005 г. насам, които се публикуват за първи път в книга. Емануил също така е автор на романа „Места за дишане“ (изд. „Алтера“, 2008 г.) и стихосбирката Par Avion (изд. „Жанет 45“, 2011 г.). Въпреки че често е описван като поет, Емануил твърди, че се чувства като прозаик.
„Най-добрите си разкази съм писал наведнъж“, разказва Емануил. „Започвам в десет вечерта и свършвам в два примерно. После правя само лека редакция. Аз редактирам много малко. Атанас Далчев има едно много хубаво изказване: „Обвиняват ме, че публикувам само добрите си стихотворения. Моята хитрост е още по-голяма. Аз пиша само добри.“ Аз лично пиша много бързо и стегнато и първото, което напиша, почти винаги е най-доброто, на което съм способен. После може дори да не си спомням как съм го написал. Има някакво опиянение в цялата тази работа.“
Емануил владее отлично немски език, но предпочита да пише на български език, защото в него интуитивно намира най-подходящите думи да изрази мислите и чувствата си.
„Неслучайно казваме матерен език. При чуждия език нямаш майка. А майката какво е? Майката е инстинктът, а инстинктът ми е нужен за писане. Нещата просто се случват от само себе си. Когато пишеш на друг език, винаги минаваш през някаква своя рационална част, подхождаш като при писането на научен текст. Това прави текстът малко по-хладен.“
Наред с писането, втората голям любов на Емануил е музиката. В началото на 2013 г. той, заедно с поета Петър Чухов и музикантите Емил Ангелов и Гриша Маникатов, основават групата Par Avion Band. Четиримата правят само авторска музика. Компенсират ограничените си финансови ресурси със завидна доза любов и ентусиазъм. Вече имат 8 записани песни, основно на английски език, както и клипове на някои от тях. Освен липсата на средства, друг проблем се оказва незначителното присъствие на българска музика в родния телевизионен и радио ефир (нещо, което бе изтъкнато като проблем и от Наско от Б.Т.Р. в скорошното му интервю пред Truestory.bg – бел.ред.).
Par Avion Band. Снимка: Страницата на групата във Facebook
„Музикалният пазар у нас, както и литературният, е малък, но пак не е изчерпан докрай“, твърди Емануил. „Дори да има хора, които биха харесали дадено наше парче, например „Home“, те не знаят, че такова парче съществува.“
Тук може да чуете „Home“:
Бандата вече готви планове за 2016 г. Очакват ги концерти из страната, като засега сигурни са Стара Загора, Видин и София. Емануил обаче смята, че приоритет за Par Avion Band трябва да бъде създаването на нови парчета.
„Една група трябва да записва. Свиренето пред публика е изключително важно заради контактите и заради смисъла, защото тогава разбираш дали енергията, която даваш, се връща. Трябва обаче да имаш записи, защото те остават, това е нещото, което можеш да дадеш на хората.“
С Емануил разговаряме в НДК по време на тазгодишния Панаир на книгата. Съвсем логично го питам за чувствата, които изпитва по време на това традиционно предколедно събитие.
„Панаирът на книгата много ме зарежда. Има едно екзалтиране, хората се движат на гроздове, купуваш подаръци за себе си и за близките си, и като седиш на щанда, тази емоция те заразява. Тази година за трети път се проведе и Международен литературен фестивал, което също допринася за тази заедност на четенето, говорим за това, което сме прочели, взаимно се заразяваме с ентусиазъм. Изведнъж едно самотно преживяване като четенето се превръща в споделено преживяване.“
На водещата снимка: Par Avion Band. Фотограф: Ивайло Хранов
Тази статия ви хареса? Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook, където ще ви срещнем с още интересни и креативни личности, които си струва да познавате!
