Кой е казал, че образованието приключва с получаване на диплома (или две)?
Образованието не се свежда до къс хартия, а представлява доживотен процес в най-буквалния смисъл на думата и точно в това се крие красотата му. Всеки ден да запълваш белите петна в мирогледа си, с всяко ново предизивикателство да се изумяваш сам от себе си и от безграничността на възможностите, с които разполагаш. Възможности, които са навсякъде около теб и чакат да бъдат забелязани от теб.
През отминаващата година израснах доста в личностен план, като най-голям принос в тази посока имаше проектът по програма „Еразъм +“, в който участвах в Хърватия.
В началото бях скептична за „Еразъм +“. Дори самата идея да замина в чужда страна и да живея, макар и за кратко, сред напълно непознати хора леко ме плашеше. В крайна сметка обаче желанието ми да се подложа на този експеримент надделя и през лятото прекарах две незабравими седмици като доброволец в рамките на Европейската доброволческа служба (EVS) в малкото, но китно хърватско село Велики Житник.
Източник: Европейска комисия
Едно от първите неща, които осъзнах, когато се срещнах с хора от най-различни националности, е, че светът е много по-шарен отколкото си представям и моето виждане за живота е коренно различно от това на човек от другия край на Европа. Начинът ми на живот през това време се промени коренно, като за разлика от вкъщи, там предизвикателствата бяха ежедневие, като започнем от работа с инструменти за обработка на дърво, преминем през изграждане на компост и бивак за спане на открито и ориентиране по карта и стигнем до почистване на реката.
Получихме и бонус предизвикателство: всеки ден имахме различни домакински задължения (почистване, готвене и т.н), които трябваше да изпълняваме паралелно със задачите по програмата. Тези задължения развиха чувството ми за отговорност многократно.
Разбира се, любимата ми част си остава богатството от култури, събрани на едно място. Само като участник в проект по програма „Еразъм +“ можеш за една вечер да опиташ испанска сангрия, латвийска студена супа и италианско тирамису. Начинът, по който успяхме за кратко време да се сближим едни с други, също ме изненада. През няколкото почивни дни имахме възможността да посетим магнетичния град Сплит. Въпреки, че се с останалите доброволци се познавахме само от седмица, заедно прекарахме доста незабравими моменти, изследвайки Стария град – двореца на Диоклециан, както и спиращите дъха чудеса на природата в национален парк „Крка“.
Град Сплит, Хърватия. Източник: Личен архив
Макар че кратката ми доброволческа служба в Хърватия преобрази изцяло някои черти на характера ми, тази програма е едва началото. Тя ми помогна да осъзная, че с всяко прието предизвикателство и всеки преодолян страх добавям стойност както към собствения си живот, така и към благоденствието на заобикалящия ме свят. За да се случва това през целия ми живот, не бива да спирам да се оглеждам за възможностите, които дебнат зад ъгъла.
Противно на функционирането на учебния процес на ниво училище и университет, придобиването на знания и опит не може (или поне не трябва) да бъде ограничено във времето, защото това е начинание с отворен край!
Заглавно изображение: Цвети с новите си приятели доброволци в Хърватия.
