В прегръдките на Средна Стара планина се е сгушил красив град с богата история и значимо минало. Етрополе е разположен сред живописната котловина на река Малки Искър, под високия 1787 м връх Баба. Обгърнат и от четирите си страни от прекрасна планина, градът носи топлото усещане за уют и дом още от „прага си”.
Старата часовникова кула, строена през далечния 18-ти век е един от символите на Етрополе, която и до днес отмерва времето и напомня за миналото на града.
Селището има над 2500-годишна история, която датира от VII-VI в. пр.н.е., а първите му заселници са траките от племето трибали. Дълги векове Етрополе се намира на важен кръстопът, свързващ Дунав с Македония и Тракия в близост до 2 важни старопланински прохода – Етрополски проход (през дн. с. Стъргел за София) и Златишки проход (за Тракия и Беломорието). През Средновековието оттам преминават редица военни походи. Местоположението и природните условия на района благоприятстват стопанското развитие и търговията още от най-древни времена. Археологическите свидетелства (македонски и гръцки монети, образци от гръцка керамика, луксозни предмети и накити) сочат ранно установяване на търговски обмен с далечни пазари – Финикия и Египет.
През 16–17 век градът се развива като важен рударски и занаятчийски център. Добиват се желязо, мед, злато и сребро. Разработването на рудните залежи стимулира бурното развитие на редица занаяти, свързани с обработването на метали – ковачество, медникарство, ножарство, златарство, тюфекчийство. Архивни данни от 1820 г. в Етрополе са изброени 42 занаята.
Стопанският възход на селището създава условия за развитие на просвета и книжовност. През 16–17 век в манастира „Св. Троица“ („Варовитец“), разположен в живописен кът на 5 км югоизточно от града, възниква Етрополската книжовно-просветна и калиграфско-художествена школа. Там се преписва библейска и богослужебна книжнина със собствен оригинален стил на изписване и украса. Запазени са 76 тома ръкописи – безценни документи в съкровищницата на българската литература, а през 1613г. в манастира се създава първото килийно училище в града.
Безспорен принос за развитието на просветното дело в Етрополе има Тодор Пеев (1842 – 1904) – учител, революционер, книжовник и журналист, една от видните личности на Възраждането в страната, оставил светла диря в националната история.
С личното участие на Васил Левски през 1870 г. е основан революционен комитет в града.
Етрополци са едни от най-дейните участници в освободителното дело на българския народ през епохата на Възраждането. Те участват в четите на Хаджи Димитър, Стефан Караджа и в легията на Раковски, свидетелство за това са военните паметници, напомнящи за борческото и патриотично минало на този край. В самия център на града oткриваме образа на българския войник, увековечила паметта на загиналите за свободата на България местни жители.
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook – имаме да ви разкажем още много вдъхновяващи истории!