„Само за жени“ от Дарио Фо и Франка Раме е постановка на Костадин Бандутов и Варненски драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Режисьорът и актьорския състав майсторски успяват да пресъздадат силата на жената, която се бори за това да влияе сама на тялото и съдбата си. „Само за жени“ е едно своеобразно пътешествие в миналото, достигащо до историята на Адам и Ева и разказващо за проблемите, с които се сблъсква съвременната жена.
Умело представен е образът на Ева, която посредством „своя дневник“ разказва на публиката за еволюцията на своите чувства към Адам. Тя споделя повече за настроенията си, за първата си среща с Мъжа и усилията си да го спечели. След седем дни най-накрая успява да спечели вниманието и сърцето му, превръщайки ги от „две първобитни животни“ в едно цяло – Човек.
Следващият колажен момент проследява историята на жената- домакиня, чиято единствена работа е да се грижи за дома и семейството. Това е героинята, която има отчаяна нужда от внимание и която се радва като дете на срещата с новата съседка. Пред нея признава, че ѝ липсва вниманието на съпруга ѝ, свободата да прави каквото реши и да не бъде отговорна пред никого за нищо. Примирявайки се със семейния живот и мъжа си, който тя не желае и не обича, тя загърбва себе си. По-късно, когато среща по-младия си ухажор тя най-накрая разбира какъв е смисъла на това да обичаш истински, да се чувстваш ценен и значим. Но дали накрая всички мъже не се оказват еднакви и щастлив ли ще бъде финала на нейната приказка? Или напрежението, на което е подложена ще надделее?
Историята продължава със сцена която се фокусира върху проблемите на съвременната жена, изправена пред залеза на своята красота. Тя е от тези дами, които се подлагат на множество пластични интервенции в желанието си да запази красотата и жизнеността си. Уви, обаче, това не винаги се оказва добро решение и често, дали заради лекарска грешка или желанията на подложилите се на въпросните процедури, ефекта им е точно обратното на красив и изящен.
Постановката продължава с историята на младо работещо семейство, което се фокусира върху работата и грижата за бебето. Тук героинята е силна кариеристка и майка, която се изправя пред изпитанията на ежедневието. Тя трябва да се грижи за детето, дома и организацията на целия ден стъпка по стъпка. Всичко това, понякога ѝ идва в повече и търсенето на един обикновен ключ може да доведе до грандиозен скандал и нервна криза. По този начин тя споделя със съпруга си всичко, което я тревожи и измъчва, казва му че и тя има нужда от помощ и че трябва да я цени повече заради всичко това, което прави за него и семейството им.
Последната самостоятелна част е тази на изоставената жена с разбитото сърце, застанала на кръстопът дали да продължи нещастното си съществуване или да сложи край на живота си. Следват записи на последните ѝ думи и подготовка за последната ѝ вечер. Неочаквано обаче, разговори с други непознати, но не по-малко отчаяни жени, ѝ дават надежда и я карат да преосмисли решението си. Заслужава ли си да сложиш край на живота си заради една погубена любов? Само веднъж ли можеш да обичаш през живота си и може ли да се зароди нова любов при най-абсурдните обстоятелства?
Всички героини са талантливо представени от Варненските актриси – Веселина Михалкова, Милена Кънева, Даниела Викторова, Биляна Стоева и Петя Ангелова. Образите им са на жени, които са крачка от това да полудеят, заради исканията и очакванията на мъжете си. Всички те споделят фразата: „Ще се самоубия.“ Но някак точно накрая успяват да съхранят себе си и да намерят баланса във взаимоотношенията си. Постановката на Варненския театър завършва с зараждането на любовта между Адам и Ева. Защото какъв е смисълът на живота, ако не да обичаш и да бъдеш обичан. Да споделяш щастие и неволи, да бъдеш ценен и зачитан.