България е доста опасна държава. И то – не заради престъпността. Терористични атаки могат да се случат и у нас (летището в Бургас, 2012 г.), а луди хора с желание да убиват има и ще има. Не говоря обаче за тях. Сигурна съм, че в други страни с повече подобни проблеми гражданите се чувстват по-сигурни.
Тъжната действителност е, че все повече нямаме държава. Не съм нито първата, нито последната, която ще твърди това. Опитвам се да видя светлина в тунела, но той става все по-дълъг. Бойко ли го строи, не знам.
Поводите ми за гордост от държавата са минимални. Тук-там има някое министерство или друга институция, които са си свършили работата, което те кара да се чувстваш невероятно щастлив. Иде ти да похвалиш и потупаш по рамото съответното ведомство – все пак, това рядко се случва.
А от какво не се гордея и какво ме плаши? Извадката е само от последната седмица и не е пълна:
Одиторската компания „KPMG България“, имаща задължението да проверява финансовите отчети на КТБ, е глобена от Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори със санкция от едва 100 хил. лв. Комисията не отнема лиценза на одиторското дружество, а гласуването е проведено тайно. KPMG е разследвана за заверяването на отчетите на банката в периода от 2009 до 2013 г., като лицензът на КТБ беше отнет от БНБ заради капиталова дупка от 3.75 млрд. лв. Въпреки че докладът на комисията посочва съществени пропуски и несъответствия в работата на KPMG, имаме само парична глоба. В международната практика въобще няма да е прецедент да се отнеме лиценз на компания от голямата четворка, както обясни председателят на комисията Ваня Донева пред БНР. И въпреки това България не го направи. С глоба от 100 хил. лв. дружеството остава дефакто безнаказано.
KPMG се отървава, но не и медийната бизнес група „Икономедиа“, част от която са в. „Капитал“, в. „Капитал Daily“ и онлайн изданието „Дневник“. Компанията е санкционирана със 150 хил. лв. от Комисията за финансов надзор (КФН). Причината е нарушаване на законодателството против пазарните манипулации. Само за статията „Паниката е по-голяма от проблема„ от юни 2014 г. – по време на банковите неволи след КТБ, „Икономедиа“ е глобена със 100 хил. лв. В материала се говори за помощта, която БНБ смята да окаже, ако банка бъде поставена в затруднено финансово положение, за събитията около Първа инвестиционна банка (ПИБ), както и за връзки на депутата Делян Пеевски с определени фирми. Акциите на ПИБ в първата борсова сесия след публикацията се покачват, пише „Капитал“ във вчерашната си статия по темата. В отговор КФН излиза с прессъобщение, в което защитава решението си. В текста пише „…регулаторът още веднъж категорично заявява, че ще изпълнява стриктно закона и няма да стане заложник на медийни публикации или друг вид натиск и манипулации и ще продължи да си върши надзорната дейност съобразно и в рамките на действащото законодателство“. Много ми се иска да вярвам във всичко, което е казано в прессъобщението, както ми се искаше да вярвам в тези, които БНБ прочувствено публикуваше след кризата с КТБ. Парадоксът обаче е видим. Всяка по-малка медия, която няма ресурсите на „Икономедиа“, щеше да бъде повалена много бързо.
Страшничко си е институциите да защитават определени големи интереси. Ясно е, че този проблем съществува не само при нас. Трябва ли обаче да се оправдаваме с това? Мен лично ме хваща уплаха, като си помисля, че трябва да се занимавам с администрация. Ако пък ли се стига до съд или нещо по-сериозно, определено не чувствам сигурност.
Което ме води до случката с Петко Сертов, бившия шеф на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Той изчезна, тръгнаха да го търсят, дори Интерпол се включи… Повече от месец ни вест, ни кост от него. А накрая се появи от нищото, придружен от жена си. Бил болен, казват, претърпял произшествие, но бил в „добро физическо и психическо състояние“. Има няколко версии около изчезването му. Разследващата журналистка Маргарита Михнева говори за „енергиен калабалък“, в който Сертов се е замесил. Друга версия е, че става дума просто за семейна драма и изневяра от страна на бившия шеф на ДАНС. Но, както коментират журналисти – ние истината едва ли ще я научим. Което е много лошо. По-добре е обаче да се смеем и да създаваме хумористични истории около личността на Сертов. В противен случай трябва да тръпнем в страх, защото цялата случка и „разследването“ й никак не изглеждат нормални.
И последно – убийствата от последните седем дни. Най-новото е от вчера – ликвидиран беше Димитър Стоянов-Лудия, съпруг на модела Роси Черногорова. По-рано – на 12 януари, в центъра на Пазарджик бе застреляна Татяна Стоянова, началник на кабинета на кмета на града Тодор Попов. На 8 януари в столичния квартал „Витоша“ бяха убити строителният предприемач Митко Дамянов и съпругата му Наталия, обобщава Webcafe. Няма да коментирам редицата версии по случаите. Страх ме е обаче, че истината няма да излезе наяве, ще бъде дълбоко потулена или размита сред множеството конспиративни теории. А дори и полицията да каже какво е станало, не знам дали ще повярвам.
И така, това са моите примери от последната седмица, които ме карат да се страхувам.
Искам да напиша и нещо позитивно за държавата – но това по-натам… ако ми хрумне какво.
Снимка: Колаж TrueStory.bg
