Колко струва помощта? Докато действителността ни кара да си задаваме този въпрос по такъв начин, никога няма да си отговорим на него. Защото помощта не струва нищо. След нея не оставаш по-беден, а напротив – чувстваш се в пъти по-богат. Тя не те кара да пресмяташ и да изпадаш в смут дали си постъпил правилно, след като я дадеш. Спестява ти неловките погледи встрани и нелепите разговори тип „зает съм, не забелязах“, когато се опитваш да избягаш от нея.
Толкова по-просторно е да гледаме по-далеч от нивото на собствените си интереси. Да усещаме повече от личните си нужди. Да, толкова по-лесно е да помагаме. Не мислите ли така?
Разказът, който следва да прочетете, е писан в края на миналата година (4 ноември 2014 г.) от Кирил Димитров – човек с голямо сърце, който не се страхува да помага на слабите. Примерът, който ни дава, е безценен и спешно нуждаещ се да го последваме.
Източник: „Бъди човек“
Прибирах се от работа и по път пазарувам в квартален магазин. Пред него видях възрастен дядо – 75-80-годишен. Около него имаше 10 подготвени букета от завехнали цвета, лично набрани от него. Ръцете му бяха с кървави капки. Явно се е надрал, берейки ги. Хората минаваха покрай него, но нарочно отбягваха зрителна среща, сякаш там нямаше нищо. Аз познавам този дядо, бях го виждал на същото място, със същия тъжен и топъл поглед. Сякаш казваше: „Срам ме е, че съм тук и прося, но не искам все още да умирам“. Той ме позна, защото миналия път му накупих храна за седмица (през 2013 г.). Поиска да ми подари букет от неговите.
Попитах го: „От какво имаш нужда? Кажи какво да ти напазарувам?“. Той отвърна, че не иска нищо, но има нужда от всичко. Каза, че никога не е очаквал срама, който в момента преживява, че стои на парчето леден бетон, просейки съжаление от безизходица.
С голямо удоволствие накупих яйца, кисело и прясно мляко, хляб, кренвирши, пастърма, риба, бисквити, баклава и сирене. Няколко консерви боб и лютеница. След секунди бях при него с 2 пълни плика щастие. Той се разплака и започна да пита за името ми и защо го правя. Даде ми най-хубавия букет, но аз не приех. Не го чувствам за нужно. Той ми даде нещо много повече – душевна топлина. Оставих му джобни парички, които той не искаше да приеме. Но в крайна сметка не му оставих избор. Седнах до него, поговорихме, защото имаше нужда да сподели. Хората ме гледаха учудено, но защо аз да съм странния? Защото нямате сърце? С няколко лева повече или по-малко надали ще сте по-богати или по-бедни… Накрая той беше щастлив и стана от ледения бетон, на който седеше. Каза: „Аз вече съм спокоен, няма нужда да прося повече“. Видях благодарността в очите му.
Кирил Димитров добавя още:
Какво е душевната топлина? Да направиш нещо, което за теб коства минимално усилие, но за друг обръща живота му за седмици. Топлината да се почувстваш смислен и да демонстрираш сърце. Нещо което в днешно време отсъства и е основната причина да сме в тази безизходица. Ние сме виновни!
Странното е, че не съм си направил „селфи“ с дядото. Странно, защото го направих от сърце и не почувствах нужда от снимка. Пиша този текст не за да ви покажа колко съм добър, а за да се запитате вие добри ли сте…
Апелът ми е предай нататък! Бъдете съпричастни един с друг и това е пътят да повишим стандарта си на живот. Защото зависи единствено от нас!
Провокирани от случката, в края на миналата година Кирил Димитров и Борислав Райчев (негов приятел) реализират инициатива „Подари Коледна вечеря на пенсионер в нужда“, насочена към хора, останали без средства за празниците. 11 април е датата, на която стартира втората им акция, наречена „Подари Великденска вечеря за пенсионер в нужда“. С призива „Бъди човек“ ви каним да разберете повече за нея на страницата на събитието.
