Човек е цяла Вселена, казват. А животът му е един дъх. Тогава? Как се поема Вселена на един дъх?
Мисля си колко грешно живеем понякога. Колко незабележимо оставяме да минава времето. Колко примирено пропускаме. И търпим. Кофти хора, кофти постъпки, всевъзможни липси и нещастия от всякакъв вид. Мхм, така си живеем тук. В свят, където „тик-так” стана звук, който слушаш безразлично. И спря да бъде причина да побързаш. По-лесно е да махнеш с ръка и да кажеш „майната му”, след като си изпратил завидна доза хейт към нещо или някого.
В такъв свят… как се разгръща Вселена? Не се. Остава неслучила се.
Ако си от сдуханите, отчаяни или просто апатични към живота си хора, ще избереш да се покриеш в задушната кутия, в която сам си влязъл. Да “mute”-неш, когато стане напрегнато или направо да натиснеш червеното копче и да се свиеш в ъгъла, далеч от лошите хора и житейските трудности. Защо не…
Ами, защото не. Защото ето там има един живот за живеене. Неудобен, несправедлив, страшен, тъжен, но… ей! Преди отново да си се шмугнал под капака, припомни си защо, (любима дума) АДЖЕБА, дишаш и мърдаш. Ако идеите ти се изчерпват до на баба ти хвърчилото, роднините от Каспичан и онзи, ‘дето ду-аха, то – поздравления. Ти си роден за кутията си – най-страхотният начин да се скатаваш, да се примиряваш и да бъдеш тъп.
Ако обаче в очите ти проблясва любопитно пламъче, говори ти се, рискува ти се, обича ти се, гори ти се в това, което правиш, ти си ценен. Щастлив човек, който заразява другите със същото. Ти не губиш време, а му придаваш смисъл. Ти не спираш звука, а го усилваш. Защото имаш какво да кажеш и то трябва да бъде чуто. Ти си пример и надежда. Ти си малка Вселена.
Всички знаем края на филма си, няма защо да се залъгваме. Можем обаче да си скрием надеждата, че happy end-ът ще остане за следващия живот. Въпросът не е да се съсредоточаваме в него, а да се постараем да изиграем запомнящо ролята си. И в живота, точно като на филм, докато се усетиш, вече четеш надписите. Така че – разбираш. Сълзите и съжалението не карат стрелките да сменят посоката си. А имаш роля! И нямаш време – чака те цяла Вселена за откриване. Какво се мотаеш? Тик-так!
