Винаги е хубаво да се намираш в една ранна варненска сутрин. Тогава Морската столица е сънена, без грим и разлива най-чистото си аз между усмихнатите лица на рошавите пешеходци. Събуждаш се и още преди да отвориш очи, мирисът на море се разлива около теб и ти подсказва, че денят ще е по-хубав и от съня ти. Скачаш от леглото, подът под теб не е твърд както си очаквал, а мек и нежен, построен от ситен пясък и бели миди. Разхождаш се около плажните барове уж сам, но всъщност тук няма как да останеш без компания. По твоите стъпки крачат няколко чайки с гордо изправени глави. Чуваш ги как клюкарят като любопитни лели какво се е случило под вечерните светлини на Първа алея.
А историята е все същата – момче и момиче се държат за ръката. Момче и момиче си шепнат някакви си техни тайни. Момче и момиче отиват да се целуват по тайните кюшета на пристанището.
Ти сядаш до брега и разперваш пръсти. Струва ти се, че между тях са пораснали ципи. Един рак идва и те ощипва по палеца, кани те да влезеш. Говорите си с морето. Разказваш му какво си правил толкова дълго далеч от него, с кого си прекарвал празните си сутрини. Махаш часовника си и го хвърляш настрани, тук времето не същестува, тук има само сега. Варненското ти име ще е „Ходещият по водорасли“.
Притваряш очи, за да видиш точката на изгрева в линията на двата сини хоризонта. Слънцето се изкачва между белите пристанища на облаците, оглежда се във водата и те погалва. Скачаш след него и плуваш напред към безкрая на морето. Гмуркаш се и излизаш с шепа пясък. Не искаш да я пускаш. Не искаш да пускаш и този момент. Една сълза бърза към водата, после още една и още. Това е животът в центъра на лятото. Това е животът във Варна. Обичаш силно. Ти и морето сте едно. Любовници под шапките на тръстиковите чадъри. То ти шепне през рапаните, че също те обича.
Излизаш и тичаш бос по плочките на центъра, а вятърът нежно си играе с косите ти. Душите на пешеходците около теб са топли, меки. Спираш се пред входа на Морската градина и пред каютите на идващия ден. Разбираш, че си бил измамен, разбираш, че са те лъгали, че има живот извън лятото и извън морето. Потънал си в тишина, обич и лъчи. Ти си дете на солта, ти си сърце на лодка, ти си светулка на фар, ти си…
Водещо изображение: TrueStory.bg
