Автор: Цанка Донкова
Мрачен октомврийски ден. Хората са се забързали по задачи, а тъмните им дрехи са в унисон с настроението на времето. Трамваят се движи бавно по релсите – дали заради умората на ватмана, или пък заради следобедния час – не е ясно. Пътниците са малко и повечето са забили нос в таблетите или телефоните си…
Идва време за слизане. Нищо необичайно – улицата е същата, спирката е същата… Но не и трамваят. Малцина го видяха, но то беше там! Тамън си се придвижил до вратата и чинно си заел място пред нея – и хоп – едно малко квадратно жълто листче приковава погледа ти.
Започваш да се чудиш какво прави тази хартийка, залепена на вратата на трамвая. Дали не е политическа агитация за наближаващите избори, или пък е поредното неприятно послание по нечие родословно дърво заради някаква глупава причина. Обаче се зачиташ в написаното и всичко придобива съвсем друг смисъл. В първия момент се чудиш да вярваш ли на очите си… Няма време за втори прочит, само за една бърза снимка с телефона.
Вратите се отварят, листчето се скрива от погледа ти и се изгубваш в тълпата на спирката.
Не е ясно кой го е оставил, нито кога, нито защо. В главата ти нахлуват стотици мисли. Дали малката хартийка си има събратя и ако да, къде са те. Кой ли е авторът на редовете и защо е останал анонимен… Въпроси много, а отговори – йок.
Резултатът обаче – слизайки от трамвая, вече не гледаш на света по същия начин. Хората не са уморени и угрижени, а напротив – пълни с надежда.
А ето и какво пише на хартийката:
„Сутрин просветва
във бяло и сиво
и целият свят за деня се подрежда.
Може би ражда се
нещо красиво
и носи име
надежда“.
Усмихнахте ли се широко? 🙂 Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook, където ще ви разкажем още вдъхновяващи истории!
