Днес се навършват 70 години от края на най-кървавия конфликт в историята. Втората световна война убива милиони и разрушава страни. Впоследствие тя разделя Европа на източна и западна част, като те все пак не влизат в открит въоръжен сблъсък помежду си през цялото това време. Континентът дълго помни ужасите на Втората световна война и не иска да ги повтаря.
Сега обаче е друго. За 70 години поколенията са се сменили и на нас, европейците, войната тук ни се струва невъзможна. Континентът е safe heaven (англ. букв. – убежище, сигурно място) от тази гледна точка. Дори Украйна е нереална. Моята баба, която ще навърши 81 години, помни единствено как е чакала баща си да се върне от фронта. Тогава е била на 10 години.
Европа в момента отново е разединена, защото паметта на обществата е слаба. Историята знае, че винаги е имало времена на примирие, които са траяли с десетилетия, и неизбежно след тях са избухвали конфликти. Поколенията сега са забравили войната и солидарността между нациите отново изчезва. Не говоря само за Европейския съюз, Европа е мястото и на Русия, Украйна и Армения.
Европейският съюз днес отбеляза Деня на Европа, а Русия – Деня на победата. Германският Бундестаг заяви, че на 9 май Германия е била „освободена“ от нацизма и отново поиска прошка. Същевременно Русия показва сила, мощ и нов танк. Посланикът на Москва у нас коментира в интервю за БГНЕС, че Европа нямаше да е толкова просперираща, ако не беше руският войник. Разглеждането на историята, както винаги, зависи от политическите събития в настоящето. Вчера в България говорихме за историята и как тя трябва да има обективен прочит. Неадекватните хора от „Атака“ не знам коя история четат и защо точно те се борят срещу фашизма, но както и да е… Росен Плевнелиев заяви, че фашизмът и комунизмът са двете лица на една монета. Радан Кънев не поиска да се отдава почит на Съветската армия, защото тя е извършвала репресии в Източна Германия и Унгария. Добре, че ние сме ги приели с отворени обятия…
Проблемът на България е, че ние не познаваме историята си заради дългите години на изопачаване по време на комунистическия режим. Баща ми и аз сме учили различна история. Проблемът ни е, че спорът за това кога е било по-добре, кой ни е освободил, ние на Изток или на Запад сме, започва още в семействата. Причинно-следствените връзки са непознато понятие, търсенето на националния интерес – още повече. Какво остава за парламента… Дядовците и бабите обичат старото време на комунизма, бащите и майките мразят прехода, децата гледат с надежда към Европа. Нормално е поколенията да имат различни гледни точки, не е нормално обаче да са учили съвсем различна история. Това е и една от причините за липсата ни на разбиране за това към коя част на Европа принадлежим. Та ние чак сега се сещаме, че България е на Балканите и че би трябвало да има най-силна връзка със съседите си (дори с Румъния)…
Всъщност как да намерим мястото си в Европа, когато не знаем и имаме изопачена представа за това какво е било мястото ни преди 70 години.
Снимка: Wikipedia.org
