„Заклинателят“ от 1973 г. се смята за един от най-страшните филми, излизали някога на екран. И с право. Все още разбунва духовете със същата сила, както и преди много години. Филмът е направен по романа на Уилям Блати на базата на истински екзорсизъм от 1949 г. и се смята, че адаптацията му е изключително близка с книгата и събитията. Съпътстващите го странни случки по време на заснемането, изключително реалистичните сцени, както и мрачните звукови ефекти, допълват иначе страшното преживяване.
Смята се, че екзорсизмът съществува от древни времена. Практиката му се изпълнява и до днес в много страни. Концепцията за обсебването от злото и ритуалите се корени още в праисторически шаманистки култове. Но с течение на времето е позабравена. „Заклинателят“ успява да утвърди тези вярвания след излизането на филма. В самото начало на заснемането му, „Уорнър Брос“ са искали да променят заглавието, след като е било направено проучване, в което никой от участниците не е знаел какво е екзорсист. Благодарение на филма обаче, идеята за екзорсизма и обсебването от духове отново започва да набира скорост. Много хора по света започват да вярват, че са обсебени от духове. Самата вяра в екзорсизма става по-широко разпространена. Демонът, който не е споменат поименно във филма, е пазузу: демон известен в асирийската и вавилонската митология като демон, който носи глад по време на сухите сезони и скакалци по време на дъждовните сезони. Смята се за царят на демоните на вятъра. Пазузу често се изобразява като комбинация от животински и човешки части, като дясната му ръка сочи нагоре, а лявата му ръка надолу.
Филмът и концепцията засягат публиката толкова силно, че в много киносалони са били повикани парамедици да лекуват хората, които припадат или изпадат в истерия. Не липсват и много религиозни привърженици, които вярват, че филмът „прославя Сатаната“. Налага се „Уорнър Брос“ да назначи охранители, които да пазят актрисата Линда Блеър от такива – до шест месеца след излизането на филма.
Проблемите и ужасите около филма обаче не спират дотук. Малко след като излиза във Великобритания, редица общински съветници налагат пълна забрана за представянето на филма в някои области. Това в крайна сметка довежда предприемчиви туристически компании да организират автобуси, които се отправят с групи до най-близкия град, където прожектират филма. Лудостта, която обхваща хората, се увеличава.
Съществуват и много истории за зловещи събития около заснемането на филма. Девет души, свързани с продукцията, умират мистериозно. Малко по-късно съмнителен огън запалва снимачната площадка и забавя снимките на филма с 6 седмици. Актьорите Джак МакГуран и Василики Малирос така и не доживяват излизането на филма на голям екран. И ако от това не те побиват тръпки, нека да добавим едно уточнение: спалнята, в която са снимани много от сцените, е била постоянно охладена, за да може да се заснеме автентичния леден дъх на актьорите, някои от които дори до ден днешен не могат да остават на студено. Охлаждала се е с четири климатика. Актрисата, която е озвучавала гласа на демона, се е налагало да яде сурови яйца и да пуши много тютюн, както и да приема голяма количество алкохол, за да успее да променя гласовете си. Настоявала е също така да има винаги свещеник до нея, който да я напътства и консултира по време на процеса на записване. Тя също така е била завързана за стол, докато записва, за да се получи по-реалистичен звук на демона, борещ се срещу ограниченията си. Изпълнението й, както и крайностите, до които се е стигало, ужасяват режисьора на филма и до ден днешен.
Друго забележително нещо във филма са звуковите ефекти. Звуковите дизайнери използват разнообразни техники за запис – изключително реалистични, за разлика от електронните звуци. За да създадат звукови ефекти, вариращи от драскане в къщата до дяволски шумове, екипажът на звуковите ефекти записва звуците, които прасетата издават, докато ги колят, женска конвулсия и пленена пчела.
Преди всичко, „Заклинателят“ излиза на голям екран като история за изгубената вяра, но продължава да бъде смятан за един от най-страшните и неподвластни на времето филми, правени някога и малко хора могат да оспорят това. Но за завършек нека добавим и един факт – режисьорът на филма е трябвало да присъства на вечеря, малко след като е получил сценария на филма от Уилям Блати. От любопитство той започва да чете първите страници и тотално забравя за вечерята. В крайна сметка филмът успява да накара режисьора не само да забрави да се храни, но и както самият той споделя – да повярва в демоничното обладаване. А вие вярвате ли в такива неща?
