Автор: Rocket Rackoon
Рядко след края на даден филм изпитвам неудовлетворение, защото се е разминал (поне в моите представи) на няколко крачки от графата „Вечни класики“. Такъв обаче беше случаят с Ex Machina – преведен като „Бог в машината“, на британския сценарист и режисьор Алекс Гарланд.
Дебютът му зад камера определено впечатлява като визия и съдържание. Личи си, че Гарланд повече от успешно се е учил от свои колеги, като Пит Травис и носителя на „Оскар“ Дани Бойл. Съдържанието също е на крайно високо ниво. Единствените забележки тук касаят някои проблеми с прекалената предвидимост в определени ситуации. От друга страна финалът изглежда прекалено претупан на фона на цялата педантичност към детайлите и стои сякаш авторът просто е свършил идеите, казвайки си: „Е, все някак трябва да приключим“.
Въпреки критиките, Ex Machina определено е една изключително интелигентна и провокативна научна фантастика (за разлика от филми като Transcendence, да речем). Историята проследява младия програмист Кейлъб (ирландеца Домнал Глийсън). Той получава предложение от ексцентричния милиардер и гений Нейтън (Оскар Айзък) да проведе уникален експеримент, а именно – теста на Тюринг (кръстен на британския математик Алън Тюринг). Той трябва да установи дали женският робот Ава (шведката Алисия Викандер, за която тепърва ще чуваме) може да мисли – в човешкия смисъл на думата.
Опитите се провеждат в 7 седмици, по време на които в камерната атмосфера на лабораторията-дом на Нейтън започва игра на котка и мишка между тримата главни герои. Тя е предадена основно под формата на диалог. Чрез него са поставени редица въпроси като: „Какво се случва, ако Господ не е е толкова всеопрощаващ“, „Наистина ли сме толкова различни от машините?“, „Кой-кого“ и така нататък. Не желая, а и вероятно не мога, да представя всички дилеми, които се засягат по време на целия филм.
Две думи и за ефектите – те определено присъстват. Въпреки това в нито един момент това, което е пресъздадено на компютър, а не чрез актьорска игра и реални сцени, не пречи.
Гледайки новата творба на Гарланд, определено се върнах към класики, които много обичам (и препоръчвам) – Blade Runner с Харисън Форд и John Carpenter’s The Thing. Първия – заради всички въпроси на тема изкуствен интелект и невероятната музика, която определено се чувства като отделен герой. Втория – заради чувството на отдалеченост и усамотеност от всякакъв човешки контакт и следователно – евентуално спасение, ако се наложи. Интелигентните препратки не спират дотук – уважение е отдадено и към класиката „Франкенщайн“ на Мери Шели.
Няколко думи и за атмосферата в Ex Machina. С риск да се повторя – тя определено е повече от осезателна и играе своята роля. Ефектът се получава чрез 4-5-те помещения, в които се развива историята, както и благодарение на факта, че „сцената“ е почти недостъпна за външния свят. За цялостното усещане допринася и музиката. Част от нея определено ми напомни на финалa на The Thing.
Актьорската игра е на необходимото много високо ниво – Алисия Викандер успява да омагьоса само с изражение, усмивка и глас, особено в сцените с Домнал Глийсън. В останалите, когато е необходимо, тя е студена и пресметлива или замечтана и крояща своите планове. Оскар Айзък – с дебела брада и без коса, също се справя повече от добре. Когато е необходимо, той е чаровен и прелъстителен по онзи начин, при който си наясно, че нещо ще ти се случи, но не можеш да отлепиш поглед и да избягаш. В други ситуации актьорът и неговите на моменти празни очи са просто плашещи. Що се отнася до Глийсън – той също успява да предаде правилно героя си и кара зрителя дори да му съчувства.
И все пак. Защо наистина светът има нужда от повече подобни филми? Най-краткият отговор – защото е уникален. За разлика от: „Терминатор 5“ (Terminator Genisys), „Отмъстителите 2“ (Avengers: Age of Ultron), втората втора част на историята на „Спайдър-мен“ (Amazing Spider-man 2) за по-малко от 10 години, излезлия миналата година римейк на Robocop, римейка на класиката с Мел Гибсън Mad Max и т.н.
Не ме разбирайте погрешно. Всички тези заглавия изглеждат амбициозно по предварителна заявка и са правени от творци, които си разбират от работата. Казвайки това, част от мен все още тъжи за „умните“ научни фантастики – като споменатите горе Blade Runner и The Thing, Alien и т.н. Произведения, които те карат да се замислиш по някакъв начин или да почувстваш нещо, докато ги гледаш.
Въпреки че мислех да не пиша препоръка – за или против, ще го направя. Ако искате да виждате повече интелигентни филми, отидете на кино и вижте Ex Machina. Определено ще ви допадне. Защото кадърните творци заслужават да бъдат поощрявани по всякакъв начин.
https://www.youtube.com/watch?v=XYGzRB4Pnq8
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook, за да четете още интересни ревюта на филми и книги!
