Как нашите деди са успели да построят десетки подобни сгради без финансовата помощ на Европейския съюз?
Какъв е бил личния пример на тогавашните ни управници?
Прочетете следващата история – един малък фрагмент от (полу)забравената ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ и дано си спомните, че и във вашите вени тече от същата българска кръв.
Тази история започва на 16 ноември 1896 година, когато един скромен и трудолюбив габровски занаятчия, без особен шум и никакви подсещания, приживе и по своя воля завещава на фонда за построяване на местна библиотека крупната за онова време сума от 6 500 лева. Неговото име е Тотю Антипов.
Ето и част от неговата воля: „…За изпълнение на това мое завещание след смъртта си назначавам законната си съпруга Васила Промкова и братовия си син Ив. Антипов, които да имат грижата да го изпълнят безпрекословно и в точ в продължение на една година от моята смърт. В случай, че те не направят това в тоя срок, то вместо тях, аз възлагам изпълнението на това мое завещание на настоятелството на Народната библиотека „Априлов-Палаузов” в Габрово.”
Дядо Тотю Антипов е бил бездетен. Като свой безсмъртен наследник обаче той оставя библиотеката, която живее и днес.
Три години по-късно тялото на дядо Тотю е погребано, но заветът му възкръсва. Неговият пример се оказва толкова заразителен, че през следващите години, след смъртта на всеки по-състоятелен гражданин, неговите наследници приемат за въпрос на чест и дълг да отделят пари за каузата, наречена „библиотечен фонд”.
Паметно в историята на града остава и събранието, свикано по инициатива на библиотечното настоятелство (30 септември 1907 г.). На него се издига и приема идеята за засилване на фонда чрез „доброволни пожертвувания”. Ето и откъс от отчета на настоятелството за въпросното събитие: „..В това заседание г-н Ц. П. х Стойчев, един от основателите на фонда и Ив. х Беров, сегашен председател, записаха по 5 000 лева. Щом това стана известно на събранието с въодушевено ръкопляскане и ура се поздравиха дарителите.”
Доказателство за ентусиазма и всеобщия порив е и фактът, че този фонд, реализиран изключително с лични дарения, само за няколко месеца нараства до 130 000 лева.
На 30 март 1908 година става възможно и полагането на основния камък на бъдещото театрално-библиотечно здание. Мястото, върху което започва строежът, в по-голямата си част е ДАРЕНО от наследниците на Христо Конкилев – бивш кмет на Габрово и достоен българин, но това едва ли ще промени с нещо манталитета на сегашните ни управници.
Трудностите, неочакваните обрати и непрекъснати проблеми около строежа (продължил 14 години) на това прекрасно здание могат да запълнят страниците на цял един роман.
Тук ще се спрем само на още един фрагмент от общата мозайка, наречена „национален дух”. Когато събраните суми вече са изчерпани, а сградата още не е покрита; когато всеки момент се очаква война с Турция (заради едностранно обявената от нас независимост); когато никой не си прави дългосрочни планове – именно в този момент се появява един човек – дядо Миню Попов (автентичен герой от вицовете за пестеливия нрав на габровеца), който, виждайки състоянието на сградата, дарява 30 000 лева с думите: „Тоя светилник не трябва да угасва”.
А вие намерихте ли вашият светилник?
Автор: Д. Цанков
