Ако искаме да променим света, трябва да включим децата в процеса… и трябва да го направим глобално. Това е изводът, който направи Хюс Хайсен – предприемач, фокусиран върху иновациите и организационното развитие, по време на уъркшопа „Как да използваме методите на системното мислене, за да постигнем социална промяна чрез емпатия“. Лекцията му беше част от Empatheast, форум за социална промяна и отворено образование в Източна Европа, който се проведе в Пловдив между 14 и 16 ноември 2014 г.
По време на заниманието Хайсен говори за методите на системното мислене и показа различни практически инструменти, които могат да се използват за развиването му. „Идеята е да ви казвам колкото се може по-малко, а вие да правите колкото се може повече“, каза Хайсен. Той подчерта, че става дума за развиване на различен начин на разглеждане, мислене и действие от този, по който работи съвременното общество.
Снимка: Truestory.bg
„При нормална ситуация виждаме проблем и започваме да действаме. Методът на системното мислене помага за промяна на нагласата, която твърди, че има само едно решение на даден проблем“, обясни Хюс. Той е на мнение, че моделът трябва да се учи от децата още в ранна възраст и да се използва в училище. По този начин концепцията ще се възприеме по-лесно от хората и ще изгради нов тип на решаване на проблеми в обществото, е изводът на Хюс Хайсен.
Един от инструментите на системното мислене е рисуването на графика с върхови моменти и спадове, която да покаже нагледно чувствата и опита ни през даден период. Графиката може да е отговор на различни въпроси, например „Какво е било чувството ни на компетенция по време на професионалния ни живот?“ или „Какво е било нивото на щастието ми през седмицата?“. Важното при това упражнение е да се опитаме да се фокусираме върху факторите, които са допринесли за върховете и спадовете, т.е. да си обясним причината за тях.
При използването на тези инструменти е важно човек сам да стигне до конкретни изводи и да му се предостави широка интерпретация на даден проблем. „Колкото по-малко се обяснява, толкова по-широка става твоята представа и намираш нови неща за себе си“, смята Хюс Хайсен. Според него ако децата се учат на методите на системното мислене, то те ще формират едно по-устойчиво поведение като възрастни.
Кръгът на връзките (connection circle) е друг инструмент, чрез който се извежда връзката между факторите или ключовите променливи, които влияят на една система. Това е особено полезен инструмент, който може да научи децата да разберат по-лесно понятието за сложност, но и да намерят причината за поведението на участниците в нея, смята образователният експерт. „Поначало аз съм част от система и ако искам да я променя, първо трябва да тръгна от личната промяна“, твърди Хайсен. По думите му поведението на човека и системата си влияят. С промяна на една променлива ние влияем на цялата съвкупност от зависимости, каза още експертът.
Говорейки за нуждата от промяна на образователната система и нуждата от разбиране на модела на системното мислене, Хайсен заяви, че е нужно време това да се случи. „В Холандия ние „перфекционирахме“ образователната система, вие може да го направите различно“, каза още образователният експерт, засягайки темата за образованието в България.
Водеща снимка: Flickr