Днешната ни среща е с една забележителна актриса, която оставя следа с излъчването и таланта си. Откровена, обичаща, любопитна, търсеща и определено много чувствителна. Тя е човек, който е създаден да прави всичко с любов. Родената в Нигерия Бистра Окереке в момента е студентка в НАТФИЗ и участва в редица театрални постановки. Тя е творец в театъра, музиката и писането. Съчетала в себе си този набор от качества, тя ги обединява с една дума и това е – ИЗКУСТВО.
Здравей, Бистра! Разкажи ни малко повече за себе си…
Бистра: Здравейте! Казвам се Бистра Окереке. Родена съм в Нигерия, в град Оърри. Като малка се преместих в София. И… ето ме. Все още съм тук. Занимавам се с актьорско майсторство. Зодия Близнаци съм. Обичам да пътувам и да се предизвиквам. Бягам от скуката.
На колко години влезе за първи път в театър? Първият ти спомен от сцената?
Бистра: По спомени, бях на около 14 години, когато за първи път отидох на постановка. С класа отидохме да гледаме „Българи от старо време“ в Музикален театър. Първият ми опит от сцената предхожда театъра. Като малка танцувах и пеех. И първото ми участие беше в зала 1 на НДК. Беше голямо събитие, на което участваха имена като Мария Илиева, Руши Виденлиев и Графа.
А кога разбра, че театърът е твоето нещо и как избра актьорската професия?
Бистра: Първите ми учители в театъра бяха Михаил Милчев и Росица Гевренова. Бях на 16 г., когато започнах да ходя на школа при тях. Там се срещнах и истински с театъра. Не мисля,че е имало определен момент, в който съм си казала, че с това ще се занимавам. Просто се влюбих. Хареса ми и това е.
Какви бяха страховете ти, когато прохождаше в тази професия? Как ги преодоля?
Бистра: Страховете ми винаги са били свързани с това да се хвърлям с главата надолу, без да се страхувам и без да мисля за последствията. Твърде много премислям действията си. Което е хубаво, но на сцената често се иска да си смел и да рискуваш, да се провалиш, да изглеждаш нелеп.
В момента си студентка в НАТФИЗ в класа на проф. Атанас Атанасов. Какво си спомняш от приемните изпити в Академията? Кои са най-важните качества, на които разчиташе, за да се класираш?
Бистра: Никога няма да забравя нивото си на концентрация. Често се връщам към този момент и се питам как запазих такова спокойствие. Нямаше какво да ме бутне в този момент. Исках нещо, представях си го месеци наред и отидох да си го взема. Не съм разчитала на каквото и да е. Винаги съм се стремяла към това да следвам сърцето и желанията си. Понякога бавно, понякога незабележимо, но винаги докрай.
А най-важният урок, който научи за времето в НАТФИЗ?
Бистра: Да си позволиш да грешиш и да продължаваш да грешиш, докато не намериш правилната формула и правилния път към персонажа си.
Снимка: Бистра Окереке – личен архив.
Какви роли обичаш най-много, в чии кожи влизаш с най-голямо удоволствие?
Бистра: Трябва да попитате Ал Пачино или някой от Големите актьори, който има стотици роли зад себе си. Защото иначе този въпрос е невъзможен за отговаряне, хаха. Надявам се, че след 10 години ще мога да отговоря.
Представяш ли си героите извън текста? Измисляш ли им живот извън написаното?
Бистра: И да, и не. Всички герои, които се опитвам да си представя, се разхождат на улицата. От нас се иска да се разходим по Раковска и да наблюдаваме. Този мъж, тази жена. Може би и ние понякога изглеждаме като тях.
Има ли образ, който искаш да изиграеш, но все още си нямала тази възможност?
Бистра: Не. Предпочитам да оставя животът да ме срещне с тях. Всеки персонаж си има своята история. Защо да се ограничавам до един образ?
А кое превъплъщение към момента ти е било най-трудно и защо?
Бистра: Във втори курс правихме откъси от Ибсен. Аз и мой колега работихме откъс от „Росмерсхолм“. По много причини този откъс така и не стигна до изпита. Остана си мой любим материал. Любовта беше залог и движеща сила. Както и в живота. Но там си позволих да искам да бъда обичана истински.
Кога най-много те е било страх на сцена?
Бистра: Когато е трябвало да се разголя до кокал. Да бъда уязвима.
А най-смелото нещо, което си правила пред публиката в театъра?
Бистра: Още не съм го направила. Предстои ми.
Кое професионално преживяване по някакъв начин ти е преобърнало живота и никога няма да забравиш?
Бистра: Случи се съвсем наскоро. На една от премиерите ни осъзнах колко силна може да е екипната енергия. Да, ясно е, че това е така, но когато ти се случи, си даваш сметка колко важни са хората, с които работиш.
Кои са актьорите, които те вдъхновяват?
Бистра: Не обичам да си избирам определени актьори, които са ми повлияли, тъй като всичко, което съм гледала и чула, се е отразило върху мен като личност.
Ти си актриса, а също така обичаш да пееш и пишеш. Как театърът, музиката и писането се съчетават?
Бистра: Струва ми се, че все повече на един голям артист са му необходими набор от качества, за да може да се изразява по-добре на сцената. Театърът, музиката и писането могат да бъдат обединени от една дума и тя е изкуство. Един спектакъл винаги започва да се гради на базата на авторския текст. След време думите на героя стават твои (за това се бори един актьор) и музиката е тази, която помага на цялостната визия на представлението.
Кога те срещна музиката?
Бистра: Тя не е ли във всеки един от нас?
От кои музиканти черпиш вдъхновение с пълни шепи?
Бистра: Зависи от настроението ми.
А как се зароди любовта ти към думите и езика?
Бистра: Тъй като съм изключително затворен човек, винаги съм изпитвала нужда да изливам тези подтиснати емоции и чувства на лист хартия. Има моменти, в които започвам да пиша и когато приключа и прочета думите си, нещо ме хваща здраво за гърлото. Сякаш представата ми за мен и това, което наистина се случва в мен, жестоко се разминават. И тогава моите думи ми се струват чужди. Странно е.
Какво послание искаш да предаваш на хората всеки ден, чрез творчеството си?
Бистра: Да се обичат, да не спират да вярват, че има смисъл да го живеем този живот. Да не спират да си задават въпроси и да са любопитни към всичко случващо се около тях.
Сподели ни нещо, което хората не знаят за теб.
Бистра: Мразя Коледа. Винаги имам много смесени чувства към този празник. Причината за празника я разбирам и подкрепям, но не е ли смисълът да се обичаме и прощаваме през всеки един ден от годината? Защо тогава по Коледа хората са най-самотни?
Снимка: Бистра Окереке – личен архив.
За какво си мечтаеш?
Бистра: За един по-добър свят, в който никой от нас да не се чувства излишен и в който човекът може да бъде приет като това, което е. А не като зададени параметри на математическа задача, според която трябва да е слаб, с дълга коса, с много пари и блестящи дрехи.
Какво те вдъхновява?
Бистра: Добрите приятели, чувствителните хора и неочакваните срещи с щастието.
Усмихваш се, когато…?
Бистра: Когато хората около мен са щастливи.
Как обичаш да се разтоварваш?
Бистра: Когато оставам сама, свиря и пиша. Често имам нужда и да мълча, за да не си хабя думите.
Ако животът ти бе театрално представление, то щеше да се казва…?
Бистра: „Между бялото и черното“.
Какво ти предстои в професионален план през идните месеци?
Бистра: Да изкарам третото си дипломно представление. Премиерата, на което ще е през декември. След което – дипломиране. Търсене на жизнен път, на смисъл…
Баща ти е професор в Нигерия, а майка ти работи в Германия. Можеше да си в чужбина, защо избра България?
Бистра: България е моят дом. Тук се чувствам добре. Цялото ми семейство е пръснато по света. Научих и колко е важно човек да хвърли котва на едно място. Хубаво е да се пътува, но когато знаеш, че там някъде те чакат едни хора, при които да се прибереш. Е, няма по-добро усещане. В България човек може да зареже всичко и да отиде сред природата. На спокойствие. Това спокойствие го има на малко места. И това чувство на сигуност.
Какво би казала на младите таланти в България?
Бистра: Честният труд винаги се възнаграждава. Трябва много търпение и работа, за да се стигне до желаното място. Не се отказвайте.
Още интересни разговори ще откриете във Facebook страницата на TrueStory.bg!
