През последните дни ръководството на ДПС повдигна дискусия в Народното събрание във връзка с някои промени в Закона за българското гражданство и по-конкретно – да се върнат по служебен път имената на всички български граждани с турско самосъзнание, които насилствено са сменени по време на „възродителния” процес. При сегашното съотношение на депутатите в парламента това искане със сигурност няма да мине, но по този повод искам да споделя някои разсъждения на акад. Иван Дуйчев (1907-1986) за времето, когато по тези географски ширини са живеели няколко милиона поданици на Османската империя с българско самосъзнание.
За тези от вас, които за пръв път чуват това име, ще поясня, че Иван Дуйчев е световноизвестен български учен с над 500 научни труда, публикувани на 15 езика. Чел е лекции по славянска, византийска и българска история в почти всички големи европейски университети, както и в Ню Йорк, Вашингтон и Монреал.
Според изследванията на акад. Дуйчев, веднага след завладяването на страната ни турците изселват част от населението в посока Мала Азия. На тяхно място те настаняват свои преселници – турци от други области. Този сценарий се играе само в най-плодородните области (Добруджа, Лудогорието) и на най-важните стратегически места (Родопите, Стара планина).
Обединително звено в тогавашната турска държава не е народността, а верската принадлежност. Както тогава, така и сега, ислямът поставя рязка граница между „правоверни” (müslim) и „неверни” (kầfir). Тук е необходимо да изтъкнем, че отношението към „неверните” е пряко свързано с едно от основните вярвания в исляма – вярата в предопределеността. На много места в Корана се споменава наказанието, което трябва да очаква всеки „неверник” – „… ъкълът е тяхното жилище… Ако те се обърнат (към исляма), това ще бъде по-изгодно за тях. Но ако те отбягват да сторят това, Бог ще ги накаже с мъчително наказание на този и на онзи свят. Те не ще намерят по цялата земя нито закрила, нито помощ.”
Изхождайки от тази догма, носителите на исляма не проявяват особено ревностна дейност за помохамеданчване на завоюваните народности. Насилственото преминаване към исляма е сравнително рядко или при изключителни случаи. Потурчването придобива по-широки размери само сред някои еретически групи (например българските павликяни), които и без това по това време са откъснати от останалото православно население и са във враждебни отношения с него. Често обаче новообръщенците се оказват (дори и след векове) по-ревностни пазители на ислямската вяра, отколкото самите „правоверни”.
Редом с тази обща търпимост към християнската вяра, с течение на времето турската власт издава и многобройни повели за покровителство или правдини на християнското население. Без тях, по мнението на един добър познавач на историята от онова време, по нашите земи щели да се запазят само малобройни християнски общности и то единствено по планините и в неплодородните райони.
С други думи, ако идеолозите на „възродителния” процес по времето на Тодор Живков имат вина за това, че не са чели внимателно българската история, то ръководството на ДПС днес влиза в ролята на някогашните новообръщенци – да търсят измислени права на починалите с турско самосъзнание, докато се хранят от данъците на живите с българско самосъзнание.
Автор: Дарин Цанков
Снимка: БТА
