От ефира на всички телевизии в домовете на милиони българи долетя тревожен камбанен звън – като форма на протест от страна на Светия синод към евентуално съдебно решение за отнемане на собствеността им върху катедралния храм-паметник „Св. Александър Невски” в София.
От незапомнени времена хората по нашите земи свързват тревожния камбанен звън с предупреждение за някакво бедствие или нещастие. Днес този звън звучи някак по-особено – не само като предупреждение, но и като своеобразна форма на рекет към държавата.
Който слуша или гледа внимателно новинарските емисии, ще научи достатъчно от кухнята на спора. Тук ще го разгледаме от малко по-друг ъгъл, като обърнем внимание не към кухнята, а към склада, откъдето тя се снабдява. А този склад сме всички ние. С нашите пари се издържат и държавата, и църквата. Първата ни ги събира под формата на данъци, такси и глоби, а втората – под формата на дарения или предоставени „услуги” (по канон – „треби”). В резултат на тази организация, държавата и българската православна църква към момента се явяват, от една страна, най-големите собственици на земя в страната, а от друга – най-неизправните платци към обществото. Примерите в тази посока са много – от неплащане на здравни и осигурителни вноски, през пълно безхаберие към хиляди честни, но болни и гладни българи, до тотално неадекватната „грижа” към ежедневните нужди на семействата с малки деца.
Може би не всички от вас знаят, че според неотдавнашни промени в устава на нашата православна църква, всички тайнства, извършвани на места, които не са нейна собственост, се считат за недействителни. Така парадоксите в нашето мило отечество се превръщат като че ли в традиция: през последните 26 години депутатите в парламента не могат (или не искат) да приемат един безспорен закон, който да не подлежи на промяна през следващите, дори само 10 години, а митрополитите в Светия синод желаят да имат повече благинки в този грешен свят, невярвайки много в благоденствието на отвъдния.
Тази ситуация спокойно може да продължи и през следващите 26 години, ако ние категорично не се откажем от ролята си на магарета (за тези, които не знаят какво представлява това животно, ще кажем, че в миналото то се е използвало масово за безропотно носене на всякакви товари). Ако ясно и в прав текст не заявим, че ВСЕКИ, натоварен от нас с някаква власт, трябва да носи персоналната отговорност – тук и сега, пред нас, а не пред земни и небесни съдии. И нека този тревожен камбанен звън отеква в сърцата и делата ни – от днес до второто пришествие.
Автор: Д. Цанков
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook, където ще откриете още мнения по актуални теми, както и интересни истории за света около нас.
