Няма съмнение, че през последните две десетилетия Слави Трифонов се превърна в една от най-обсъжданите и спорни личности у нас. Каквото и да направи, Слави винаги предизвиква обществена реакция и точно това е най-яркото доказателство за неговия успех. Дали го харесва, дали го смята за арогантен, дали го ненавижда, почти всеки българин има мнение за Слави и охотно споделя своите виждания в социалните мрежи. Така беше след концерта на Националния стадион на 25 септември тази година, така е и от петък насам, след като на пазара се появи новата книга на Слави.
В „За мен е чест“ (2015 г., изд. Ciela) Слави разкрива едни от най-интимните си мисли и хвърля светлина по спорни теми и мнения в брутално откровен разговор със своя приятел и колега Иво Сиромахов. Слави се утвърди като най-успешния водещ на телевизионно предаване в родния ефир, като „Шоуто на Слави“ има над 3 200 издания. Слави направи революция в българския музикален бизнес. Той и „Ку-ку бенд“ създадоха жанр, в който балкански фолклорни елементи и рок нюанси се преплитат по неповторим начин. Слави разби всякакакви рекорди по посещаемост на един концерт. Независимо дали го харесваме или не, никой не може да отрече, че задържането на върха вече 20 години е резултат на неимоверен труд, постоянство, дисциплина, изключителен професионализъм, сплотен екип и превъзходно качество на работа.
По-долу ви представяме част от разсъжденията на Слави, които ще ви дадат представа какво да очаквате от книгата.
За себе си
„Отстрани може да изглеждам като човек, който прави каквото си иска. Или като човек, който се държи както си иска. Може да изглеждам арогантен. Всякакъв може да изглеждам. Но истината е, че свободата има много висока цена и аз съм сключил договор със себе си да я плащам. И я плащам. И не се оплаквам.“
Източник: www.novini.bg
За обкръжението си
„Гледам хората да са почтени. Търся почтеност, лоялност. Лоялността е много интересно качество. За да си лоялен, се изисква смелост, изисква се жертвоготовност, изисква се самоотверженост. Изисква се да можеш в името на други хора да жертваш нещо, та дори и себе си. Аз играя отборна игра и затова търся отборни играчи – да играят за отбора, а не за себе си. Хора, които играят за себе си, са егоистични, егоцентрични и рано или късно предават отбора.
Предпочитам да познавам добре хората и те да отиват на високи нива в нашата организация, отколкото да взимам чужди хора. При нас много трудно влиза чужд човек. Предпочитам да работя с хора, които познавам от години.“
За „Шоуто на Слави“
„Когато стартира шоуто, на 27 ноември 2000 година, никой не вярваше, че ще направим повече от 100 предавания. Абсолютно никой. Даже Лияна Панделиева написа една статия във вестник „Монитор“, в която авторитетно обясняваше как ще се провалим и как няма да изкараме и един месец. Дали днес, 15 години по-късно, Панделиева си спомня тая статия? И къде е тя сега?…“
„Ние не сме платени революционери. Ние сме професионалисти, които се занимават с телевизионен бизнес и покрай това изразяваме собственото си мнение, но не го слагаме на тезгяха да го продаваме. Ние просто сме такива – имаме възможността, работейки тая работа, да говорим свободно. И другите имат тая възможност. Но или се страхуват, или предпочитат да получават някакви неща – пари или протекция, или какво и да било друго. Или пък да бъдат част от нек’ви групировки. Ние винаги сме били свободни.“
Източник: www.azcheta.com
„Ние винаги сме воювали с правителството, с всяко правителство, защото смятам, че това е основният ангажимент на журналистите и на такива шоута като нашето, да са против правителствата. Защото така има баланс, така има коректив. Бойко Борисов, каквото и да е правил, не е свалил шоуто. Може да е говорил „Аз мога да ви приключа“, може да е казвал всякакви неща, но не е свалил шоуто. Докато Иван Костов го свали. Той го свали, бе. Директно! Може да не го е свалил той лично, да го е свалил шефът на БНТ, но не е станало без Костов да е казал „Добре!“. Със сигурност. Щото държавата беше такава, че всичко опира до един човек.“
„За да правиш политическа сатира, трябва да имаш: първо – много добър екип, второ – топки, и трето – да имаш доверието на аудиторията. Само тогава можеш да си позволиш да създаваш сатира, да иронизираш, да бъдеш саркастичен и хората да ти вярват и да се разсмиват или пък да се чувстват на твоя страна. Иначе става нелепо. Става като правено в читалище, художествена самодейност.“
За българската политика
„Българската политическа класа е скопена. В нормалните държави политици стават хора, които са най-отгоре в „пирамидата на Маслоу“. Хора, които искат да работят за обществото. Така е правилно. А тук в политиката влизат хора, които на друго място не стават за нищо – голяма част от тях. Не мога всички да ги слагам под един знаменател. Но голямата част от тях са меркантилни, дребни душици, които искат да печелят от това, че са депутати или са в някое министерство, или са в общината. Те така ще искат, разбира се. Какво да правят друго?
Ако минат точките от нашия референдум, тези хора са аут. И ние ще направим всичко възможно, за да стане този референдум. И те да са аут. Щото така е правилно. Хората трябва да решават и най-после да разберат, че всичко зависи от тях. А не да избират нек’ви депутати и след това депутатите да се превръщат в недосегаеми. Защото не са такива.“
Източник: www.novini.bg
За музиката, която правят с „Ку-ку бенд“
„Дори и на тези, които говорят, че ние правим чалга, им е ясно, че това не е чалга. Използването на балкански ритми и балкански елементи… това не означава, че е чалга. Същите тези хора биха отишли на концерт на Горан Брегович и биха се радвали на един цигански оркестър и сигурно ще намерят основателни причини да кажат: „Да де, ама това е друго“. Да де, ама не е друго, то е същото, абсолютно същото. Циганите на Балканите правят такава музика, но в Русия правят съвсем друго. Там правят романси и пеят „Очи чорние“. Циганите в Испания правят фламенко. В Аржентина танцуват танго. Така че всичко е въпрос на начина, по който чувстваш и интерпретираш музиката.“
„Няма нито едно турне, от което да сме спечелили, нито едно. Всичките ни турнета са на нула. Гледали сме така да ги правим, че да не сме на загуба. Просто не е възможно да се спечели. Американското турне беше на голяма финансова загуба. Но това няма никакво значение. Струваше си всичко. Чисто емоционално, това е уникален спомен.
Всеки един концерт е много скъпо начинание. Има разни хейтъри, които седят и смятат билети и цена, и пресмятат колко пари съм спечелил аз от концертите, но това е толкова наивно и толкова смешно. Всяко нещо по тия концерти колкото искаш да е по-добро, то е толкова по-скъпо. Като една хубава кола. Колкото по-хубава е една кола, толкова е по-скъпа.“
„Виж тоя концерт, на който дойдоха 70 000 души… той не е направен , щото сме решили преди 3 месеца. Той е направен, щото сме решили така преди 20 години бе, Иво. Тези 20 години са работили за цялото това нещо, за да се стигне до тоя концерт. А не че на мен ми е хрумнало изведнъж „дай да направим един концерт“.
Та ние сме правили много концерти по стадионите. От 96-а година правим концерти по стадионите. И когато виждаме, че 70-80% от публиката на този концерт са млади хора, това значи, че ние сме спазили правилата както трябва. За да продадеш 60 000 билета за 5 часа… и след това още 10 000 за 7 минути… значи си спазвал правилата.“
