Една акушерка преби почти до смърт 4-дневно бебе. След като това зверство доби общественост, всички сме като попарени, трудно се говори по случая, още по-трудно се коментира. Дори най-гласовитите, хора с позиция и мнение, загубиха ума и дума. Единственото, което кънти в главите на над 7 милиона българи, е: „Кошмар“, „Непростимо“, „Нечовешко“…
Сякаш всички попаднахме във филм на ужасите, от който няма как да избягаме – та това е нашата страна, тук живеем и се развиваме, тук сме избрали да отгледаме децата си. А дали решението ни е правилно? След този случай много от нас вероятно са силно разколебани.
Какви са обективните факти?
На 14 февруари, здрава и доносена, се ражда Никол. Тя и майка й са оставени на грижите на специалистите от столичната частна болница „Софиямед“. Акушерката Емилия Ковачева е една от тях. 3 дни по-късно – на 17 април, тя дава дневна смяна в болницата, а след нея – и нощта. Именно по време на нея упражнява насилието над Никол. Според прокуратурата тя нанася множество удари с ръце и със стъклено шише за хранене по главата и тялото на бебето. Опитвала се е да задуши детето, като е притискала с ръце врата му. В резултат на тези действия е причинила тежка мозъчно-черепна травма на детето, представляващо постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Всичко това е записано от камерите на болницата – видеото вече излезе по медиите и изглежда повече от автентично. На 18 април през деня лекарите от „Софиямед“ установяват, че състоянието на бебето не е добро. Назначено е лечение. По-късно същия ден е установено влошаване – понижен мускулен тонус на горните крайници, висока температура, болезнен плач и данни за оток на главата. Веднага след това новороденото е преведено за продължаване на лечението в болница „Токуда“ – София, където и към момента се лекува.
В предаването „120 минути“ по „Би Ти Ви“ в неделя вечер началникът на отделението по неонатология в болница „Токуда” д-р Радка Масларска обясни, че обиколката на главата на Никол се е увеличила с 3 см вследствие на получените травми. За щастие, животът на детето е вън от опасност. Не се знае обаче какви последствия върху менталното и физическото му здраве ще има побоят, нанесен над него…
Обективните факти не дават информация за всичко, което се е случило… Но предизвикват множество въпроси, касаещи както здравната грижа у нас, така и организацията на обществото ни като цяло. Ще се опитам да опиша това, което се върти в моята глава. Ще се радвам да допълните своите впечатления – всичко е важно, защото играта вече (без да преувеличаваме и да драматизираме излишно) е на живот и смърт.
Ето и списък от въпроси (засега) без отговор:
Луда ли е Емилия Ковачева, т.е. – проверено ли е психическото й състояние, преди тя да стане акушерка в болницата. Ако да – кога, ако не – защо…?
Проверяват ли се специалистите, на които поверяваме живота си, по някакъв начин – има ли тест, през който те да преминат, преди да бъдат титуловани като лекари, сестри, специалисти по медицински грижи?
Какъв е работният график на медицинските лица у нас – дават ли извънредни дежурства и защо? Кой се грижи за това тяхното съзнание да е чисто, а телата им – отпочинали достатъчно, за да са адекватни те във всеки момент, в който имаме нужда от тях?
Единичен случай или повтаряща се практика е случилото се с 4-дневната Никол? Акушерките бият ли бебета и в други болници, защото ги дразни техният плач (или по друга причина)?
Могат ли бъдещите майки да се чувстват сигурни, че бебето им няма да бъде напердашено по тъмно, защото докато те се възстановяват от раждането, то плаче толкова много, че предизвиква агресията на някоя акушерка?
Защо болниците допускат двойни, и дори – тройни, дежурства, при които за всички е ясно, че съответният специалист няма как да е в кондиция?
Занижен ли е контролът от страна на държавата по отношение на частните болници („Софиямед“ е такава)?
Има и още, допълнете…
Иначе, от този ужасяващ случай, аз направих два основни извода за себе си.
Първият е, че здравеопазването и здравната ни система са в тотален колапс – нещо, което едва ли учудва някого, почти всеки ден се сблъскваме с неуредици, които при добра организация биха могли да ни бъдат спестени. И в случая не става дума за здравния министър – Петър Москов в момента, а за цялостна реорганизация, която да преобърне съзнанието и логиката на всичко. Да постави грижата за пациента на първо място, дивидентите и парите – много след това.
Вторият е, че обществото ни е болно. То има нужда от лечение, изразяващо се в 3 пункта: Финансова сигурност, емоционална стабилност и визия за бъдещето. Само когато сме убедени, че те са налице, няма да сме свидетели на ужасяващи новини за пребити бебета…
В теорията на дипломацията и международната сигурност има една теза – всяка система е толкова силна и здрава, колкото е най-слабата брънка от нея. В тази връзка днес силата на нашето общество се съизмерва с действията на Емилия Ковачева – акушерката, която успя да ни удави в скръб (тя се явява най-слабата и болна част от нас).
Дали ще успеем да се отърсим и да съчленим веригата, така че тя да стане по-здрава и устойчива, зависи само от нас. Дано да се справим… Иначе – лошо ни се пише…
