Случвало ли ви си е да включите телевизора и веднага да попаднете в розовия свят на рекламите?
А да чакате толкова дълго продължението на филма, че да забравите докъде е стигнало действието в него след умопомрачителните 15 рекламни клипа плюс още 5 извън официалния рекламен блок? Ако отговорът е „да”, то следващият материал е за вас.
От незапомнени времена търговия и реклама вървят ръка за ръка. Дали рекламата ще е словесна, печатна или електронна няма никакво значение. Ако търговецът успее да представи добре това, което предлага за продан, първоначалният му успех е гарантиран. А ако това нещо е и качествено, може да разчита дори на спокойни старини. Тази рецепта е за нормалните държави.
Как обаче стоят нещата у нас? За всички нормални хора в тази страна е очевидно, че тук подобна рецепта не работи. Хиляди качествени стоки и услуги стоят срамежливо, забутани в ъгъла, докато рекламният пазар денонощно ни залива с предимствата на ограничен брой „супер” продукти. Но ако се вгледате по-внимателно в съдържанието на рекламните послания ще откриете, че акцентът в „предимството” на 90 % от тях е само в цената.
Колко от вас вече са се убедили от собствен опит, че в България се рекламират предимно некачествени продукти, че това, което се предлага като предимство, въобще не отговаря на истината? Нека оставим встрани причините за това уникално състояние и да се върнем назад във времето, за да разберем дали и преди търговците са разчитали на малоумни рекламни агенти за популяризиране на своя бизнес. Разгръщайки старите вестници, попадаме на следните интересни находки:
Снимка: Реклама във вестник „Борба“ от дата 01.03.1908 г.
Първото, което се набива на очи, е бликащото уважение към клиента. Той е поставен на пиедестал, той е началото и края. Рекламата през онези далечни години ясно е залагала на вродения у българина инстинкт да види или да пипне, преди да купи каквото и да било.
На второ място впечатление прави огромното доверие, което търговците са имали към местните производители. „Българско” тогава е било синоним на „качествено” и този факт не е подлежал на съмнение, а вносните стоки в редица случаи са се явявали само като притурка, за да покажат възможностите на съответния търговец.
На трето място нито една рекламна стратегия не е била насочена в посока ценово предимство. Всеки уважаващ себе си търговец е държал да информира бъдещите си клиенти, че е въпрос на чест да поддържа “умерена” цена.
На четвърто, но не и на последно по значение, място следва да отбележим, че естествената пазарна среда и конкуренция са обезсмисляли всякакви комитети, сдружения и групи за защита на потребителите.
Можем ли да си върнем България?
Автор: Д. Цанков
