„Когато толкова много са самотни, невероятно егоистично е да си самотен сам“.
Тенеси Уилямс
Студ. Това навява домът на семейство Уингфилд, който ни посреща от сцената на Театрална работилница „Сфумато”. Ледените столове се топят в краката на актьорите, напомнящи за изтичащото ни време и погубените ни желания. В този дом от стъкло и тъга една майка и двете ѝ деца живеят с надеждата за шепа любов, секунда слънце, щастлива усмивка… поне една сбъдната мечта.
„Стъклената менажерия” от Тенеси Уилямс е автобиографично произведение, импулсирано от личната му семейна болка – детство без баща и болна сестра, чието страдание носи завинаги в сърцето си. Роуз Уилямс – неговата крехка „синя роза”. Тя оживява на сцената с името Лора, която е недъгаво, срамежливо и свръхчувствително момиче, неподготвено за света, в който е разцъфнало. Прекрасна в наивността и чистотата си, тя живее в своята реалност на стари грамофонни плочи и стъклени фигурки – красиви и чупливи като мечтите и надеждите ѝ. Като самата нея.
От другата страна е брат ѝ Том – олицетворение на бунтуващия се човек от 20-ти век, имащ нужда да мечтае и живее извън рамките, които го ограничават до работа в склад за обувки и заплата от 65 долара. На фона на САЩ от 30-те, танцуващ в ритъма на горещ суинг и секс, нощем едно момче пуши цигари, пие уиски, пише стихотворения върху кутии от обувки и позволява на сърцето си да избяга към мечти, далеч от всичко, което успокоява бесния му пулс.
„Стъклената менажерия” ни показва пагубната сила на точката. На застоя. На липсата на кураж, на вяра, на реална оценка. На лъжата и егоизма на мястото на любовта и човечността. На безпаричието, на зависимостта, на отговорността и товара, който тя носи. На страха, инерцията и болезненото живеене в миналото.
„Стъклената менажерия” ни говори за разбитото сърце – стотиците начини, по които можем да го счупим. И хилядите начини, по които отчаяно се опитваме да го залепим.
„Стъклената менажерия” е постановка, изпълнена със смисъл, завършваща с многоточие, което да допишете сами. Вземете си химикалката на 7.02.18 – „Сфумато”.
Превод: Евгения Панчева
Постановка: Йордан Славейков и Димитър Касабов
Сценография: Елена Стумбова
Музика: Емануил Одаджиев
Участват: Димитър Николов, Албена Георгиева, Каталин Старейшинска, Петър Дочев
