Първият сняг всяка година е очакван, но и винаги изненадващ. Докато дни наред с копнеж се чудиш кога ли ще завали, мигът, в който снежинките започнат да превземат хоризонта, те кара да се питаш: „Ама точно сега ли наистина?”
И ето – всичко побелява. Градът се променя. Светът изглежда различно. Сезонът отявлено заявява, че е вече друг и е крайно време да си извадиш ръкавиците и топлите чорапи от шкафа.
Първият сняг е магия. Тиха магия, която се отразява в очите на децата. А и на възрастните, които все още от време на време си позволяват лукса да вярват в чудеса. Дори и да няма сняг, декември си остава празничен месец, но с бяла премяна става наистина вълшебен…
Първият сняг е като машина на времето. С категоричността, с която променя пейзажа навън, пренастройва и емоциите вътре в нас. Заиграва се с личните ни сезони, онези, които нямат нищо общо с времето навън. Връща ни назад – към далечни зими, в които сме още деца, украсяваме елхата, рисуваме картички и очакваме куп подаръци. Връща ни в безгрижните ваканции, в които вярваме, че с приятелите от училище ще останем завинаги заедно и смехът ни не спира да ехти. Връща ни към онзи слънчев снежен ден, в който вървим по заскрежените алеи на парка, сплели пръстите на ръцете си – млади и влюбени за първи път…
Да… все някога слънчевите лъчи ще погалят снега и ще го подканят да си тръгва. Ще напуснем и ние нашите лични сезони, които ни правят хората, които сме, защото сме ги трупали година след година, цял един живот. И ще се завърнем отново в реалността. Но тук, отново, поне за миг, сме преживели едни от най-хубавите си спомени, които събуждат след себе си усмивки и умиление.
Така че ако се чудите какво да правите в хладните зимни дни, излезте навън, поканете приятели, направете си чаша чай. Живейте. Създайте си топъл спомен. Сигурна съм, че ще остави ярка следа за още много зими след това…
Снимка: unsplash.com, Photo by Bob Canning
