Празен лист. Вече не съвсем…
Замислих се какво може да развали едно приятелство и си отговорих с една-единствена дума – всичко. Егоизъм, ревност, липса на отговорност, обида, ненужно достойнство, любов, други хора, други чувства, разделени пътища. Секс. И без значение дали ще го направиш, или ще откажеш – все ще си сгрешил.
Ако си от хората – себични пердета, нямаш грижи. Дърпаш завесата и си свиркаш на завоя. Ако обаче си от онази прецакана порода хора, които светът определя като „чувствителни” и „сантиментални”, ще седнеш на тротоара и през сълзи ще гледаш празната улица.
Аз нямам пердета вкъщи, а от завои ми става лошо още от дете. Така че доброволно си избирам прецаканата празна улица. Сядам на тротоара ѝ и си мисля…
Като всяко нещо, което искаш да поддържаш живо, и приятелството има нужда от грижи. Не си ги полагал, виждаш го как си отива, но пак онова „всичко” те спира да му помогнеш да оцелее. Иска ти се, обаче, както казва един мой любим автор, си изпаднал в изповедален запек. Комуникационен спек. И обикновено се инатиш толкова дълго, че в един момент става нелепо да кажеш и буква. И мълчиш така, докато нещо не те накара да зае*еш, без извинение, всичко. И да си останеш само със спомените – само с хубавите. Защото съзнанието ти предпочита да забрави по-бързо лошите, или просто за да се гърчиш, както си му е редът. Все едно каква е причината. Знаеш си, че е минало. Ще изтърпиш времето, което ти е нужно, за да се справиш. Да задраскаш.
Но нали си чувствителен и сантиментален, т.е. нали си супер зле. Онова късче от сърцето ти, където си отделил място на това приятелство, ще си остане празно.
…
Няма да го дадеш на никого, защото то си е само негово. Така си си обещал. И животът ти ще бъде низ от много текст, размит с празни пространства. Като стар филм с накъсана лента. Дразнещ.
Искаш ли? Едва ли. Затова – нека ти пука. За хората, за ситуациите, за грешките, които си допуснал, за нещата, които си можел да простиш. За това, което си имал. Царе сме да си създаваме проблеми, нека за разнообразие да започнем и да си ги разрешаваме. Навреме. Преди хората, които са, да се превърнат в тези, които бяха. Пази приятелствата си, човече – адски ценни и нужни са ти в днешно време.
Това исках да ти кажа. И това е моята истина. Свободен си да не се съгласиш и с една дума от нея. И все пак, ако си стигнал дотук, благодаря ти за вниманието.
