И накрая, човек е просто цвете. Такова цвете, създадено да е сред други, или просто да остане сáмо то – самó. Цвете си. Красиво. Винаги единствено. И сред всички, приличащи на теб, пак се отличаваш. Защото си създаден ярък, цветен…
Да привличаш.
Да се виждаш.
Да ухаеш.
Да живееш.
Да раздаваш.
Да усещаш.
Да обичаш.
Да те обичат и…
Да губиш.
Да си отиват, а ти…
Да оставаш.
Да си там.
Да устояваш.
Да се страхуваш и…
Да го преодоляваш.
Да не се предаваш.
Да те искат.
Да те пазят.
Да бодеш. Понякога…
Да ги боли. Заради теб. За теб.
Да ги белязваш, за…
Да те помнят и накрая…
Да им липсваш, когато си отидеш.
Да. Недей.
Не си отивай, преди да си разцъфнал.
