Какво е домът за теб? Уютът и топлината на семейното огнище, а може би лош спомен, от който бягаш? Земя, която кипи от живот и просперитет… или място, замръзнало във времето, изолирано от външния свят? В който и от тези отговори да се припознаеш, истината е една – човек е неспособен да забрави корените си.
„Последната любов на баба Дуня“ е история на една жена, борбена и несломима, инатлива и непримирима. В село Черново, в непосредствена близост до „зоната на смъртта“ – авариралия Чернобил, стелките на часовника сякаш са спрели в деня на страшната катастрофа. В такива условия едва ли има човек, който би пристъпил там, без да се бои за живота си, та дори и да му е свидният роден край. Но не и тази необикновена героиня. Баба Дуня е твърдо решена да се върне обратно в Черново, където да прекара остатъка от живота си в грижи за родния си дом и малкото жители, завърнали се след нея.
Но както става винаги в живота, за да имаш едно, се налага да се откажеш от друго. Едничката слабост на баба Дуня, единственото, което сега липсва в живота й – дъщеря й Ирина, която живее в Германия, дори не желае да припарва до опасната зона. Единственият досег на баба Дуня до Ирина и до внучката, която така бленува да види, са писмата, които си разменят.
В литературата има безброй примери за млади герои в разцвета на силите си. Такива, които притежават сръхсили, борят се с митични чудовища, спасяват света от гибел. Но врявам, че баба Дуня е по-близка до нас, от който и да е от тях, а това я прави и по-голямо вдъхновение и по-реалистичен пример за подражание. В кулминацията на събитията, когато баба Дуня е обвинена за убийство, тя не престава да бъде еталон за честност и справедливост. В младостта си всички сме силни и безстрашни, но опитай да си изживял 80 години от този живот, да си видял всичко в него, да си изпитал и най-хубавото, и най-кошмарното и въпреки всичко това, стоицизмът ти да не се пречупи от изпитанията на битието.
Баба Дуня ни учи на борбеност, желание за живот, на свободата винаги да избираш това, което те прави щастлив, дори да срещаш неодобрение.